Той бавно се изкачи по старите, влажни и почернели стъпала на къщата, която някога наричаше свой дом. Бе отпаднал, нямаше пари, а абстиненцията се обаждаше все по-силно и все по-често. Усещаше малкото пликче в десния джоб на дънките си... Бе двойна доза... Малкото воля, която му бе останала, успя да го накара да издържи дотук. Защото той искаше всичко да свърши тук. Единственото място, където бе единствен, неговото място.
Те му бяха отнели всичко - любовта, семейството, приятелите, реалния живот... Бяха го омагьосали, пленили... Сега той имаше подобие на живот, защото това, в което живееше не беше истинско, думата беше именно подобие...
Те - които ние обидно наричаме ,,наркотици’’... Но те са много повече от това, те са цял един нов свят, друга реалност, нови приятели.
Преди... Преди всичко беше много по-различно. Той беше излизащ от гимназията, изпълнен с мечти, добра диплома, потенциал и доста натрупани средства от страна на родителите му. Насочи се към столицата, новият Вавилон... Щ ...