Най-Неправилният мъж
За момента, в който съдбата те среща с човек, който преобръща подредения ти до момента космос… идва, за да преоткрие в теб една непозната за самата теб страна, една стаена в теб - “Terra incognita”. Идва да пробуди чувства и желания, които до момента са били непознати, да те направи чужда за всички познати...
Може би е точно Най-Неправилният мъж...! Убедена във факта, че не е за теб, но нещо в теб крещи, че го иска безумно много… тук липсва рационалното мислене, то бива заменено от едно напълно непознато усещане, което те прави наивна и банална хлапачка, вярваща и попиваща всяка дума, всеки жест, всяка многозначна усмивка, всеки намек… знаеш, че Той идва, за да си отиде, кара те да се влюбиш в него до лудост и в момента, в който го обикнеш, си тръгва завинаги…
Всички вървят против “Вас”, против това да споделиш една много важна част от живота си с него, а ти загърбваш приятелските съвети и прегръдки, за да паднеш в несигурните му обятия, да вдишаш отровния му парфюм, който замъглява съзнанието ти и те докарва до лудост... да усетиш мекотата на малиновите му устни върху твоето изгарящо тяло, парещите белези от ледените му пръсти върху теб, пулсът на сърцето му близо до твоето…
Безумството да му подариш онова, което си пазил за Специалния, да му повериш част от живота си, която никога вече няма да ти принадлежи… Oнзи, за когото си бленувала в малките часове на нощта, уверена че той ще те обича така, както ти него, Онзи, който ще отвърне по същия начин на любовта... Oнзи, който е рисувал свят за двама в мечтите ти. Oнзи, за когото ти си Единствената… а ти избираш и обръщаш погледа си към мистър Грешен, да му дадеш привилегията да те превърне в жена с главно Ж, да отнеме завинаги детската чистота у теб, да пробуди греховни помисли и желания… Да отвори погледа ти за един нов свят – Неговия...!
Да, знаеш, че той не ти обещава сигурност… днес може да е с теб, да свали света в краката ти, а утре да те подмине с ледено безразличие на улицата като напълно непозната... и ти ще си за него поредната глупачка, хлътнала по него…
Eдна нощ, която не се различава с нищо повече от всяка друга, поредната, която сънува всяка нощ устните му и чертае с пръсти в мрака образа му, копнееща да го усети тихо дишащ до нея, притихнал в тъмата на нощта... поредната, която е знаела какво прави и какво ще последна, но за пореден път излъгана в иреалния си космос се отдава на безумието и пада в обятията му…
Ооо, как искам да ми обещаеш, че ще си до мен и утрешния ден, че ще мога да облегна глава на твоето рамо, спокойна че няма да изчезнеш безследно… че ще споделиш с мен общ, а не пореден път. Че ще съм Единствената на твоя леден свят, че ще ме преоткриваш всеки ден по нов начин, че ще докосваш косите ми и ще се вглеждаш в очите ми, не просто с похотливи помисли, а с истински любовен жар…
Кажи ми, как да те задържа, за да си само мой…?! Kак да те пленя…?!
Всичко ще ти подаря, моето детство и любовта… Кажи ми, че е достатъчно това… какво мога повече да ти поверя, освен – моята душа...?!?
Ето, държиш всичко в своите длани, изборът е твой… изпепели ме из основи или ме съгради… Гола е моята душа, гола и пред тебе аз стоя… Извай ме с длани или ме разруши, имаш властта в твоите ръце сега… Превърни ме в твоята Жена…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Сара Дочева Todos los derechos reservados
