(„)Нали(‘’)?
Прекрасно е да реализираш желанията си, а в най-добрия случай дори мечтите си, но нищо няма смисъл, ако няма с кого да споделиш цялата тази радост, на кого да разкажеш за постигнатото от теб... Когато си самотен, вървиш безцелно, с поглед забит в земята, реещ се из небесата и търсещ отговор на въпроса: „Защо навсякъде около мен има любов, а аз самият не съм част от нея?”. Всеки ден се сблъскваш с двойки, държащи се за ръце, разменящи си частици от себе си и се радваш за тях, усмихваш се и продължаваш нататък, но вътре в теб се поражда едно зрънце завист или може би това не е правилното определение на това странно чувство, благородна ревност, може би, не знам... Любовта е толкова прекрасна, но без нея ти си емоционално разорен. Веднъж опитал блаженството ù, сладостта на споделените емоции, нежност, бързо се пристрастяваш и търсиш всекидневно необходимите дози усещания, страст, потребностите на всеки един са различни и затова търсим особени форми на любов: сигурност, подкреп ...