(„)Нали(‘’)?

Прекрасно е да реализираш желанията си, а в най-добрия случай дори мечтите си, но нищо няма смисъл, ако няма с кого да споделиш цялата тази радост, на кого да разкажеш за постигнатото от теб... Когато си самотен, вървиш безцелно, с поглед забит в земята, реещ се из небесата и търсещ отговор на въпроса: „Защо навсякъде около мен има любов, а аз самият не съм част от нея?”. Всеки ден се сблъскваш с двойки, държащи се за ръце, разменящи си частици от себе си и се радваш за тях, усмихваш се и продължаваш нататък, но вътре в теб се поражда едно зрънце завист или може би това не е правилното определение на това странно чувство, благородна ревност, може би, не знам... Любовта е толкова прекрасна, но без нея ти си емоционално разорен. Веднъж опитал блаженството ù, сладостта на споделените емоции, нежност, бързо се пристрастяваш и търсиш всекидневно необходимите дози  усещания, страст, потребностите на всеки един са различни и затова търсим особени форми на любов: сигурност, подкрепа, опора, жар, плам, радост и какво ли още не... Все хубави неща, разбира се... След тези изживяния изведнъж да останеш сам изобщо не е лесно. Като че падаш от възможно най-високата точка и се сгромолясваш върху бетон, биваш раздробен на хиляди малки парченца, опитваш да измиеш болката със сълзите си...

Не ти достига въздух, вдишаш, но  усещаш огромната дупка и как кислородът изчезва, също като човека, за когото скърбиш, липса и тежест, празнота, все „прекрасни” чувства, които съм сигурна, че почти всеки е изпитал, а ако не е, предполагам, че не е бил истински в любовта си или може би е свръхчовек...

Много може да се говори за любовта, затова тя е постоянно възпята в изкуството, но истинската ù красота и неповторимост може да се оцени само и единствено със собственото сърце... Когато си в прегръдките на своя избраник, когато го погледнеш в очите и нищо друго не съществува, само вие двамата, само този момент и се молите да останете във вечността. Струва си да поемеш риска да бъдеш наранен отново, съсипан и отчаян, само за да изживееш тези минути отново... И се стига до заключението: „По-добре да си обичал и да си загубил, отколкото никога да не си обичал” Оптимистично звучи... („)нали(‘’)?