„Не ме разбирайте погрешно. Половин човекът беше умен. Но беше празен. Вярно, само наполовина “

Есе по зададен цитат

            „Не ме разбирайте погрешно. Половин човекът беше умен. Но беше празен. Вярно, само наполовина“ (Петя Кокудева).

            Човешката душа е сбор от различни чувства и прояви. Съзерцавайки картината, правим много асоциации между предмети, чувства и емоции. Бутилката крие в себе си тайнствено, загадъчно послание, заровено до половината в пясъка – символизира трудностите в житейския път на човека, предизвикателствата пред него, с които е принуден да се бори, за да изпълни живота си със смисъл, да излезе от празнотата, безвремието, да си постави за цел по-добро начало. Да докаже на себе си, че си струва да живее, не е дошъл случайно на тази земя – той има мисия. И тази мисия е да започне от началото, да извърви пътя през трудностите, да се пребори, да покаже, че знае  и може. Достоен е да заслужи наградите на живота, нищо не е дадено даром, а си падал и ставал, но даром да даваш. Не е бил празен откъм идеи, нямал е възможност да ги осъществи, но нали никой не те пита колко пъти си падал и ставал, колко наранявания си имал и колко си плакал пред загубите. Но те са те амбицирали да победиш. Преминал си дълбоки води и непроходими пустини и с последни сили си достигнал до живителната сила на оазиса сред тази пустиня, което те води напред и нагоре – да достигнеш в небесата, там, където друг не е бил, да изпиташ радостта от победата и насладата в живота. Усмихвай се на другите, себераздавай се и не очаквай нищо насреща да ти се връща. Радвай се на малките неща в живота, живей като за последно. Раздавай с пълни шепи от любовта си, казвай по-често „Обичам те!“, изпитвай удоволствие от това, което имаш, не чакай някой да ти помага - никой не е длъжен! Удоволствието е пълно, когато сам си извоювал трудната победа. Радостта е голяма, осмисля дните ти, прави живота ти пълен. Гледай позитивно! От най–малкото нещо създавай комфорт и радост около себе си. Да знаеш в какво си добър и без да има нужда да се доказваш, по–скоро го показвай, да знаеш с какво не се справяш и да работиш над това.

Започни промяната първо от себе си, изчисти слабостите си, не търси причините в другите. Мъките и трудностите те правят човек, злободневните проблеми да не те притесняват – влагаш ли в тях прекалено много емоции, в едни момент разбираш, че си празен, безчувствен, безполезен, непотребен дори, ако щеш.

            Задаваш ли си въпроса - „Каква личност бях?“, „Що за човек съм сега?“, „Кой съм аз?“, „Къде съм?“, „Защо съм там, където съм и какво правя по въпроса, за да се променя?“ Стигаш до извода – „Човек не трябва да има предварителни очаквания и нагласи за победа -  разочарованието накрая е голямо!“ Кризите развиват съзнанието, правят те по–мъдър, но първо излез от блатото на проблема и после си готов да посрещнеш другите кризи.

Страхът е много голям, докато не се изправиш очи в очи с него, а всъщност се оказва толкова лесно разрешим, стоял пред теб през цялото това време.

 И най–голямата радост в душата ти, че си стигнал напред в бъдещето, победил, изпълнил с радост и смисъл дните, намерил липсващата част от пъзела, наречен живот. Не живееш в един подражателен, чужд свят, не си половин човек, а осъзната личност.