Не плачи, момиче...
И това ще мине...  е казал някой.
И ще мине, наистина. 
Много болка сърцето ще познае... Отдавна я беше забравило. Не помнеше с години танцът на тихото страдание... 
В онези дни то беше абонирано за него...
В тези дни ще си припомни...
Но сега е по-различно. Не си сама. Нито в дните, нито в нощите, не си. Но дълбоко в тебе се е сгушила тягостната Самота... която сега попи от ароматът Му... Той е толкова Вълшебен!!! Непознат, но кармично близък и жадуван, с най-топлите нюанси, които в теб се настаниха и попиват дълбоко в душата... 
Не плачи, момиче! 
Той ти подари късчета от себе си в мечтание... Докосна те, с най-пламенните пръсти те завладя... Остави ти дълбокия копнеж, който не познаваше досега. Разпиля страст в цялото ти същество, такъв Огън ти не познаваше досега...
Но го приюти с най-завладяващата смелост, готова да се предадеш...
Не плачи, момиче!
Просто търпението му не издържа.
Или избяга от него Смелостта.
Не тъгувай. Ти познаваш своята душа. Тя много тъга е попивала и знаеш, че е силна. Знаеш, че който те е губил, е загубвал пътят си в Любовта...