Неизразимата дълбочина в простотата на Христовото учение
Призивът да пребъдваме в учението на Христос звучи сякаш малко неразбираемо, но ако искрено поискаме да разберем какво означава, ще открием колко огромна всъщност е стойността му. Глаголът „пребъдвам“ не е част от речника, който използваме в ежедневните ни разговори и значението му ни убягва, но все пак инстинктивно схващаме, че смисълът на тази забравена дума е по-висока степен на „да бъдеш“. Да се вкорениш, да си изцяло там, да растеж в познаване, да напредваш до степен на идентифициране с това, в което пребъдваш.
Обещанието в призива да пребъдваме в учението на Христос е толкова впечатляващо, че премахва възможността с лека ръка да го игнорираме. Става въпрос за Йоан 8:31-32, пасаж, в който Господа в рамките на едно изречение разкрива как можем да постигнем онова състояние, за което всички хора от всички народи и всички поколения мечтаят, а именно да бъдат наистина свободни. Тази тайна на истинската свобода съдържа такава недостижима дълбочина и в същото време е толкова достъпна за всеки, които би искал да я разбере, че неминуемо занемяваме пред неизразимата красота на Христовото учение.
Божият Син казва на повярвалите в Него юдеи, че ако пребъдват в учението Му, наистина са Негови ученици. Той не спира дотук обаче. Продължава с обещанието, че те ще познаят истината и истината ще ги направи свободни. Въпросните думи на Господа често биват цитирани както от вярващи, така и от невярващи, но само в частта „ще познаете истината и истината ще ни направи свободни“. Първият фрагмент от изявлението на Месията обаче не бива да бъде изоставян, защото именно той разкрива как истината може да ни направи свободни.
Ако проследим мисълта отзад напред, от следствието към причината, ще установим, че истинската свобода е резултат от познаването на истината, истината е резултат от ученичество, а ученичеството е резултат от пребъдване в учението на Христос. Няма как да познаем освобождаващата истина с механично четене на Библията или със себеправедно отношение заради редовните ни посещения на църковни богослужения, а с вкореняване, възприемане, прилагане, разпространение и т.н. на Христовите думи.
Колкото повече учението на Божия Син прониква в нашия светоглед, толкова повече ще можем да гледаме на Господа с дължимото на името Му отношение на преклонение и ще имаме правилно разбиране за духовното величие и здравата логика на Христовите наставления. Следването на призива в Йоан 8 глава има толкова силен ефект върху изпълняващите го, че неусетно те придобиват нова самоличност – самоличност чиято основна цел е да издига личността на Учителя.
Това е самата истина – пребъдващите в Христовото учение са наистина свободни, защото са избрали да познават със сърцата си Единствения, Който изпълва живота със съдържание и има верните отговори на всеки въпрос. Привилегията за Господните ученици е огромна. Привилегията за Господните ученици е свързана с това да ходят в онази власт, надежда, смирение, свобода, любов и т.н., които правят живота изобилен. А съществена част от изобилието на живота е насладата от пребъдването в неизразимата дълбочина в простотата на Христовото учение.
© Явор Костов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Не е трудно за разбиране, защо модерния ''свободомислещ'' човек предпочита, Бог да не съществува изобщо. Гордостта не му позволява да се примири с това да има някой ''отгоре''. Защото Бог навлиза в ''личното му пространство'' без да е желан от домакина, и най-съкровените му тайни за Бога са явни. И Бог му говори - не прави това, не прави онова, не прави трето, четвърто, пето, десето... и гордия човек не може да понесе такова вмешателство в личния си живот. При все, че на всичкото отгоре за ''непослушание'' го грози вечен ад. А изход няма - Бог го гледа. И единственото което му остава е да си каже - Бог не съществува! Да му мислят набожните - те наистина са овце.
-
И един въпрос към Анани: Защо след като Бог има такова пренебрежително (според теб) отношение към човеците, изпраща Своя Син (второто ипостасно лице на Троица), да бъде убит по такъв позорен и мъчителен начин, за да изкупи човечеството от властта на дявола и ада? И това не се връзва с човешката логика за ''Бога-тиранин'' нещо, май.
Ако пък си атеист и отричаш съществуването на Бог, защо тогава всички атеисти хулите Бога при всеки удобен случай?! Нали Той ''не съществува'' - защо Го мразите, защо изливате злобата си върху Някой или Нещо ''което не съществува''?!
Аз знам отговора. Вие много добре разбирате, че Бог съществува, но просто това не ви харесва. -
Анани, ти като вадиш цитати, вземи прочети поне изцяло четириевангелието и ще видиш ''праведните'' фарисеи колко възмутени са били, че Месията ''яде и пие с грешници'', вместо да си беседва с тях - законоучителите които са били цвета на нацията по онова време. Така, че споко - ако днес Божия Син слезе е по-вероятно да Го видим в някоя кръчма или публичен дом, нежели в Откровения. Тук няма на кого да проповядва - тук всички са праведници.
В този ред на мисли заглавието на това есе е много точно. Дълбочината в комбинация с простотата на въплатеното Слово мнозина ще удави. -
Да, да... ще Ви опротивее и ще Го намразите, тъй както книжниците и фарисеите са Го намразили от душа. А тук в сайта е пълно с книжници и фарисеи. А фарисеите наистина в духовно-нравствено отношение са били порядъчни люде. Абе направо за Откровения се сещам - гъмжи от праведници и деликатни, чувствителни и ''одухотворени'' душички.
-
Апостол Павел нарича себе си ''червей''. Прави впечатление, че днешните човеци са станали много чувствителни и обидчиви откъм подобни сравнения. Особено сред интелигенцията и творците в сайтове като този. Ами, техен си проблем. Иисус никога НЕ е подбирал думи и деликатни изрази! Представи си Христос да е сега сред нас - тук в сайта. Ще го изгоните или заблокирате на момента, за ''груба'' и ''неприлична'' реч и за ''обиди'' към останалите в сайта.
Аз много пъти съм казвал, че Бог не е това което си представяте във въображението си. -
По-добре не ритай срещу ръжен. С Бога не се спори - не е здравословно.
За днешния човек ''овца'' е обида - за евреите преди 2000 г. не е било обидно. Бог е пастир, а те стадо.
Ако искаш пробвай друго - кажи на началника си: ''Здравей, овчарю''! Ако не се засегне, ще е луд.
Значи Бог наричайки последователите си ''овце'', сам Себе Си обижда, наричайки се ''Пастир'' (овчар) по тази логика. Кой пък не би се засегнал от сравнението с прост овчар. -
Тук не става дума за това дали някой ще се обиди, или няма да се обиди. Тук става дума за това какво е отношението на Бога към хората - като към стадо. А те, видите ли, били свободни. Типичен "стокхолмски синдром". А иначе - Божието слово е неподправено, да. Намример, когато проклел смокинята за това, че не била родила през април. И тя, горката веднага изсъхнала. Като не ми угоди - на ти!...
-
Пък и що е то ''Свобода''?! Няма такова животно! Или си ''раб Божи'', или роб на греха. Неутрално положение в духовния свят не съществува. Всеки сам си избира.
-
Смиреният човек няма да се обиди като му кажат ''овца'' - гордият ще побеснее.
На друго място Иисус нарича езичниците ''псета'', фарисеите - ''змий'', ''рожби ехидни''... ''Не хвърляйте бисерите си на свините...'' (за противящите се на Словото божие) ''Псето се връща на бълвоча си'' и т.н. И какво от това. Това само доказва, че Словото божие е неподправено. Ако беше плод на ''попски измислици'' - Иисус Христос щеше да бъде представен в безупречна светлина.
Безбожникът, например не би се обидил на Дарвин, като разбере, че пра-пра дядо му е бил маймуна. -
Аз наистина не разбирам за каква свобода могат да претендират хора, наричани от Бога си "овце". Същият този Йоан, глава 21: "Казва му трети път: Симоне Ионов, Обичаш ли Ме? Петър се наскърби за гдето трети път му рече: Обичаш ли Ме? и Му рече: Господи, Ти всичко знаеш, Ти знаеш, че Те обичам. Исус му казва: Паси овцете Ми."
-
Наистина е неизразима дълбочината в простотата на Христовото учение.
„Колкото повече учението на Божия Син прониква в нашия светоглед, толкова повече ще можем да гледаме на Господа с дължимото на името Му отношение на преклонение и ще имаме правилно разбиране за духовното величие и здравата логика на Христовите наставления.“
„Привилегията за Господните ученици е огромна. Привилегията за Господните ученици е свързана с това да ходят в онази власт, надежда, смирение, свобода, любов и т.н., които правят живота изобилен.“
Привилегия и радост е да чета написаното от теб, Явор!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
