Седя и си мисля за своя живот. Питам се, щастлива ли съм?... И с жалост
установявам, че съм в графата на нещастните. Живея, обичам и наранявам себе си в
името на нещо, в което сърцето ми ме уверява, че ще бъде щастие. Невероятно е,
как в стремежа си към него хората се променят, как си създават и рушат идеали,
разбирайки, че не винаги са подходящи за тях или за ситуацията, в която попадат.
Захвърлят старите убеждения и създават нови, с риск един ден и те да бъдат
ненужни - тогава, когато щастието отново ще придобие нова форма – различна от
предишната. Кое всъщност те прави щастлив? ...Един от тривиалните житейски
въпроси. Човекът е специалист в умението си да залъгва и заблуждава себе си.
Съжалявайки да прави компромиси, като мисли, че това е решението, че по този
начин по - бързо ще постигне щастието. Трупа, иска, търси, а
удовлетворение няма. Мъдреците казват, че щастието е субективно, че трябва
да промениш мисленето си, за да бъдеш щастлив. Тогава, може би през цялото време
съм била щастлива, просто не съм го знаела.