Нещо си за НяКоЙ

 

  

  Облякох душата с най-различни настроения. Оцветих я с най-искрящи цветове. Напръсквах я всеки път с най-любимите си аромати. Озвучавах я с музика.   Дарявах ти нежност, но ти не откликна, храних те с любов, но ти не си гладен, поих те с вода, но ти не си жаден. Подарих ти сърцето, тялото, душата си, но ти нямаш нужда от тях. Ти нямаш нужда от нищо! Ти винаги си под контрол. Изсъхнал, консервиран, мумифициран за вечността... Бъди!!! Аз си отивам. Ти не помръдваш дори. Затварям вратата. Не чувам стъпки след мен. Продължавам да се отдалечавам. Но няма я романтичната сцена като във филмите... Тази моя самотна, изтерзана любов няма хепи енд. Той не е задължителен, но така се надявах, защото вложих се цялата. Трансформирах се от какавида в пеперуда. От затворения пухкав пашкул превърнах се в красива пеперуда. Пърхам с крила около теб, галя те нежно. Смея се... Чувам "пляс" и знам, че умирам. Ти ме уби с тези две ръце, за които години се молех. Ти ме уби със студено сърце, което не успях да разтопя. Но така е, не всеки път има щастлив край ЛЮБОВТА! Но поне вече има край и не ме боли...   Казват, че: тялото се лекувало с вода, разумът със знание, душата със сълзи, а сърцето с любов.   Пия вода всеки ден. Научих много неща. Плаках достатъчно. Сега е ред на любовта. Онази, другата, щастливата. Която искри, смее се, лети, дарява, приема, обгрижва, ухажва. Нежна е. Топла. На моменти изгаряща дори. Страстна, Красива, Добра и Чувствителна.   Ти не ме оцени и разбра, а за теб бях такава, каквато с никой не съм била... До сега... Оттук нататък е загуба на време, на нерви, на достойнство, на живот дори...   Но аз съм феникс. Ще се преродя от пепелта и ще започна отново. Да се смея, Да обичам, Да дарявам, Да получавам, Да изисквам, Да бъда щастлива!!!   Сбогом, моя самотна и нещастна любов!!!