1 oct 2005, 1:25

Нещото наречено ЛЮБОВ

  Ensayos
4.3K 0 4
2 мин за четене

Нещото наречено ЛЮБОВ

 

 

Любов - какво е любовта - тя е нещото, което ни кара да живеем...!?! Ах, колко е хубаво, колко е прекрасно.........

Защо трябва да описваме какво е любовта? Защо трябва да се чудим как да запълним белия лист с думи, които трябва да изразят най-точно това, което чувстваме?Никога не се появяват точните думи, когато седнеш и искаш да я опишеш. И при всички опити се получава нещо, не достатъчно пълно и изчерпателно.

Тогава защо се опитваме? Та любовта е чувство, тя се изпитва, не се описва. Още в древноста са знаели, че никой не е способен да опише това незаменимо чувство. Има безброй различни теории по въпроса „Какво е любовта?”. И всеки мисли различно, и всеки усеща различно. А именно, защото за всеки любовта е нещо различно. Защо, когато говорим за любовта я поставяме в някакви рамки и говорим за любовта, която ние изпитваме, сякаш целият свят обича по същия начин?

За мен любов в повечето случаи е равносилно на болка. Любов за мен е много силно чувство, което напълно ме откъсва от заобикалящия ме свят. Знам, че може би е егоистично, но когато обичам някой всички останали са маловажни. Все повече започвам да се убеждавам, че е много малко вероятно да има само една единствена любов. Защото всеки, който съм обичала (а те са трима) е останал в сърцето ми и до ден днешен обичам всеки един от тях по различен начин. Любовта за мен са сълзи, мъка, докато не спечеля човека срещу себе си и след като го загубя - отново сълзи. Но колкото и неприятно да звучи точно в това е красотата на чувството. След като изстрадам определена любов завинаги остава в сърцето ми.

Е, това е за мен любовта, но моята любов, моите чувства, а не любовта по принцип. Незнам как ти чувстваш нещата, ти, който сега четеш това. Незнам и затова няма да се изказвам за любовта като нещо общо, сякаш можеш да я премериш или претеглиш?!?!? И не мисля, че някой от нас е способен да описва любовта на всички около него. Не трябва да има такъв стереотип на „описване”  в пет реда и поставяне на това силно усещане в рамка. Та кои сме ние, че да мислим че можем да я опишем.Тя е нещо по-силно от нас, нещо по-висше от нас.

И нека просто да я преживеем, да я почувстваме, а описването да оставим на някой другJ!!!

                                                                            Стела

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стейси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • много ми харесва есето ти ! И си права за това, че всеки човек обичан от нас остава в сърцето!
  • Права си , а най се дразна като някой напише че няма любов
  • Не знам какво точно да ти отговоря на това.Мисля,че е мн по добро от моето подобие на есесъгласна съм с всичко,което си написала
  • Няма вечна любов. Няма и единствена, просто защото всяка една любов е единствена, независимо дали просъществува един ден или един живот. И всяка е различна. Поне при мен е така. Обичам като жена, като майка, като сестра, като любовница, като актриса, като поет, като убийца, като уличница, като светица... Във всяка своя любов човек влага всичко. Докрай! И не е виновен, ако не получи взаимност. В моя живот е имало и такива, които са умирали в деня, в който се раждаха. Имало е и от другите - онези, които те окриляват години наред и никога не загасват напълно. Случва с всеки, просто защото по този начин човек търси Съвършенството. Любовта ми започва и свършва с мен, защото както се казва в "Химна на Изида":
    ...Аз съм първата и последната,
    аз съм почитаната и ненавижданата,
    аз съм блудницата и светицата..."

Selección del editor

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...