Нещото наречено ЛЮБОВ
Нещото наречено ЛЮБОВ
Любов - какво е любовта - тя е нещото, което ни кара да живеем...!?! Ах, колко е хубаво, колко е прекрасно.........
Защо трябва да описваме какво е любовта? Защо трябва да се чудим как да запълним белия лист с думи, които трябва да изразят най-точно това, което чувстваме?Никога не се появяват точните думи, когато седнеш и искаш да я опишеш. И при всички опити се получава нещо, не достатъчно пълно и изчерпателно.
Тогава защо се опитваме? Та любовта е чувство, тя се изпитва, не се описва. Още в древноста са знаели, че никой не е способен да опише това незаменимо чувство. Има безброй различни теории по въпроса „Какво е любовта?”. И всеки мисли различно, и всеки усеща различно. А именно, защото за всеки любовта е нещо различно. Защо, когато говорим за любовта я поставяме в някакви рамки и говорим за любовта, която ние изпитваме, сякаш целият свят обича по същия начин?
За мен любов в повечето случаи е равносилно на болка. Любов за мен е много силно чувство, което напълно ме откъсва от заобикалящия ме свят. Знам, че може би е егоистично, но когато обичам някой всички останали са маловажни. Все повече започвам да се убеждавам, че е много малко вероятно да има само една единствена любов. Защото всеки, който съм обичала (а те са трима) е останал в сърцето ми и до ден днешен обичам всеки един от тях по различен начин. Любовта за мен са сълзи, мъка, докато не спечеля човека срещу себе си и след като го загубя - отново сълзи. Но колкото и неприятно да звучи точно в това е красотата на чувството. След като изстрадам определена любов завинаги остава в сърцето ми.
Е, това е за мен любовта, но моята любов, моите чувства, а не любовта по принцип. Незнам как ти чувстваш нещата, ти, който сега четеш това. Незнам и затова няма да се изказвам за любовта като нещо общо, сякаш можеш да я премериш или претеглиш?!?!? И не мисля, че някой от нас е способен да описва любовта на всички около него. Не трябва да има такъв стереотип на „описване” в пет реда и поставяне на това силно усещане в рамка. Та кои сме ние, че да мислим че можем да я опишем.Тя е нещо по-силно от нас, нещо по-висше от нас.
И нека просто да я преживеем, да я почувстваме, а описването да оставим на някой другJ!!!
Стела
© Стейси All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
много ми харесва есето ти ! И си права за това, че всеки човек обичан от нас остава в сърцето!
-
Права си , а най се дразна като някой напише че няма любов
-
Не знам какво точно да ти отговоря на това.Мисля,че е мн по добро от моето подобие на есесъгласна съм с всичко,което си написала
-
Няма вечна любов. Няма и единствена, просто защото всяка една любов е единствена, независимо дали просъществува един ден или един живот. И всяка е различна. Поне при мен е така. Обичам като жена, като майка, като сестра, като любовница, като актриса, като поет, като убийца, като уличница, като светица... Във всяка своя любов човек влага всичко. Докрай! И не е виновен, ако не получи взаимност. В моя живот е имало и такива, които са умирали в деня, в който се раждаха. Имало е и от другите - онези, които те окриляват години наред и никога не загасват напълно. Случва с всеки, просто защото по този начин човек търси Съвършенството. Любовта ми започва и свършва с мен, защото както се казва в "Химна на Изида":
...Аз съм първата и последната,
аз съм почитаната и ненавижданата,
аз съм блудницата и светицата..."
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
