Несподелената любов
Знаеш ли какво е да обичаш някой,
който не споделя чувствата ти?
Какво е да обичаш до болка някой,
за който си просто приятел?
Да искаш да му кажеш,
че го обичаш, че искаш да си с него,
но страхът да те спира...
Да го виждаш всеки ден как
те отминава с прекрасната
си усмивка. Тогава се чувстваш
най-щастливият човек на света,
но когато се пренесеш в
реалността и отново приемеш,
че не можеш да бъдеш с него,
се чувстваш самотен и отхвърлен...
Мислиш само за този човек,
заспиваш и се събуждаш с
мисълта за него, копнееш
само за една прегръдка, една
целувка... за един любовен
миг с него... Искаш да направиш
този човек щастлив, защото
само ти може да го обичаш
толкова силно по този начин.
Когато си близо до него,
дори и да не изпитва същите
чувства, ти се чувстваш щастлив,
защото си до него... а когато
той е далеч, се чувстваш толкова празен...
Макар че го обичаш вътрешно,
го мразиш заради това, през
което те кара да преминаваш
и може би е напразно...
Но може той някой ден да разбере
за чувствата ти... и той да се влюби в теб,
тогава ще разбере, че любовта към
която се стреми всеки,
е била толкова близо до него
и ще осъзнае каква грешка
е направил... Дори и да не
разбере това, което изпитваш,
ще го забравиш... Единствено
времето може да излекува
една толкова силна любов.
Любовта е едно прекрасно изживяване
и ние трябва да се борим,
докато не намерим човека,
който най-добре ще ни оцени...
От Светльо
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Светльо Иванов Todos los derechos reservados
