* * *

"Вълните от алкохол се биеха в стената от затвореност",
мислех си, докато целувките разбиваха,
така усърдно, изградената душевна преграда.
    

    Гадна работа!
        Хвърляш толкова време на вятъра, толкова усилие, а накрая...
    Парче след парче...
        Падат...
             и още едно, и още едно, и още...

Но си заслужаваше,
но за малко,
или повече...

    Гадна работа!
        Свързваш се с някой за толкова малко време.
        Отнема ти толкова много, дава ти повече.
        Искаш времето да спре, да си вземе почивка,
                        поне за малко, но...
 
            
Вечерта свърши...
очаквано, но с нежелание.
Продължаваш,
    така де,
         опитваш.
Не се получава.
    Мислиш,
        пиеш,
    Мислиш,
        пиеш,
    и още, и повече.
Идея нямаш,
бил си затворен за толкова много време, а преградата пада за часове,
                        минути,
                    секунди.
Пускаш всичко вътре,
    всичко излиза навън.
Сърцето препуска и не спира,
    а умът спира.
    
            
    Гадна работа!
        Знаеш, че си живял.
        Знаеш, но не усещаш.
        Знаеш, но всичко е празно...

            Сърцето иска свобода,
                умът не дава светлина,
            затваряш очи,
                но сърцето боли...

                * * *