* * *
"Вълните от алкохол се биеха в стената от затвореност",
мислех си, докато целувките разбиваха,
така усърдно, изградената душевна преграда.
Гадна работа!
Хвърляш толкова време на вятъра, толкова усилие, а накрая...
Парче след парче...
Падат...
и още едно, и още едно, и още...
Но си заслужаваше,
но за малко,
или повече...
Гадна работа!
Свързваш се с някой за толкова малко време.
Отнема ти толкова много, дава ти повече.
Искаш времето да спре, да си вземе почивка,
поне за малко, но...
Вечерта свърши...
очаквано, но с нежелание.
Продължаваш,
така де,
опитваш.
Не се получава.
Мислиш,
пиеш,
Мислиш,
пиеш,
и още, и повече.
Идея нямаш,
бил си затворен за толкова много време, а преградата пада за часове,
минути,
секунди.
Пускаш всичко вътре,
всичко излиза навън.
Сърцето препуска и не спира,
а умът спира.
Гадна работа!
Знаеш, че си живял.
Знаеш, но не усещаш.
Знаеш, но всичко е празно...
Сърцето иска свобода,
умът не дава светлина,
затваряш очи,
но сърцето боли...
* * *
© Крут Всички права запазени