Генка Богданова
Ние сме тези, които зачеват с любов, носят търпеливо в утробата си като безценното съкровище и раждат с мъки ЖИВОТА.
Ние сме тези, които с тревожно сърце очакват първия вик на детето си, забравят болката и съмненията, докоснати от неговия първи дъх, засияват с ореол на светици, озарени от усмивката в очите му.
Ние, с щастливи сълзи и неизказана радост го притискаме до сърцето си, благославяме го с майчиното си сърце, пожелаваме му да стане истински Човек.
Ние, майките, посвещаваме на децата си дните и нощите, възторжените мечти и пориви на младостта си, пълноценните години на зрялата си възраст, мъдростта и натрупания жизнен опит, с които е белязан последния етап на нашия жизнен път, за да им дадем достоен пример за подражание, да окрилим духа им, да укрепим вярата в собствените им сили, да им сочим вярната посока и да вървим редом с тях докъдето е възможно, до последния си дъх.
Ние раждаме децата си, за да ЖИВЕЯТ, да бъдат ЩАСТЛИВИ и да продължат ЧОВЕШКИЯ РОД.
Ние, май ...