Ще напиша писмото, което винаги съм искала да ти напиша, писмото с откровения, болка и много обич, писмото, което ти никога няма да прочетеш, моя вечна любов.
Знаем се от мънички дечица, играхме заедно, плакахме и шумно се смяхме. Пораснахме заедно и чувствата си признахме! Винаги съм те обичала и крила съм това, но когато свойте чувства ти сподели и аз признах. Ти помниш ли какво се случи, защо между нас не се получи!? Аз знам, но искам да забравя! Причини ми много болка! Ти знаеш ли, любими мой, какво е, всяка вечер да плачеш и сили да нямаш да спреш, знаеш ли какво е да страдаш, да гледаш как се смее любимия човек, без да подозира, че убива едно сърце. Знаеш ли какво е от болка да крещиш без глас, да потъваш все надоло всеки час! Толкова ми беше трудно да те разбера, нали уж ме обичаше, а с мен се подигра. Но знаеш ли, любими, тя, любовта прощава всички грешки! Казваха ми хората: "Той не те заслужава" , "той е глупак". Но знаеш ли, подведоха ме тези, дето завиждаха, послушах ги и аз ...