Ще напиша писмото, което винаги съм искала да ти напиша, писмото с откровения, болка и много обич, писмото, което ти никога няма да прочетеш, моя вечна любов.
Знаем се от мънички дечица, играхме заедно, плакахме и шумно се смяхме. Пораснахме заедно и чувствата си признахме! Винаги съм те обичала и крила съм това, но когато свойте чувства ти сподели и аз признах. Ти помниш ли какво се случи, защо между нас не се получи!? Аз знам, но искам да забравя! Причини ми много болка! Ти знаеш ли, любими мой, какво е, всяка вечер да плачеш и сили да нямаш да спреш, знаеш ли какво е да страдаш, да гледаш как се смее любимия човек, без да подозира, че убива едно сърце. Знаеш ли какво е от болка да крещиш без глас, да потъваш все надоло всеки час! Толкова ми беше трудно да те разбера, нали уж ме обичаше, а с мен се подигра. Но знаеш ли, любими, тя, любовта прощава всички грешки! Казваха ми хората: "Той не те заслужава" , "той е глупак". Но знаеш ли, подведоха ме тези, дето завиждаха, послушах ги и аз згреших. Загубих те. И пак обаче тайничко си страдах, обикнах те повече дори.
Но аз винаги съм те обичала, толкова силно и истински, както никога, никого не съм обичала. Ти си ми малката радост в този труден живот, ти си ми щастието, ти си ми всичко.
Но никога не успях това да ти кажа, никога не успях любовта си да докажа.Толкова пъти ти писах писма, исках да ти кажа, че за раздялата нямам вина, писах ги с толкова болка тези писма, но никога не ги изпратих, никога не успях. Знам, че и това писмо няма да прочетеш, няма да узнаеш колко значиш за мен, но ако все пак някога разбереш дано ми простиш, че не успях да те задържа.
Дано ми простиш!
Тези, който тайно обичат, за тези, който пишат писма и после ги скриват във шкафа, да събират прахта,които нямат смелостта да признаят любовта, които се боят да не бъдат отхвърлени и наранени, те ще ме разберат!
Това е моето писмо!
© Ками Всички права запазени
И все пак живота е пред теб!Все още можеш да обичаш и да бъдеш обичана.