Никой

Нормално ли е 17-годишни момичета да се обличат като високоплатени, как да се изразя по-меко, ескорти? А нормално ли е 18-годишни момчета, да се дрогират и да го смятат за гордост?
Някак, незнайно как, за последните 10 години, всички се промениха, до неузнаваемост. Няма защо да се учудваме обаче. Всеки иска да е известен, популярен. Това най-често се постига с голям кръг от познати. За съжаление обаче, за да бъдеш някой, трябва да се превърнеш в никой. Сега ще си кажете къде е логиката? Има толкова много уникални личности на този свят. И вместо да правим всичко възможно да подчертаем колко сме различни, по свой си начин, ние само гледаме да заприличаме повече на останалите. 
За да си част от „хайлайфа”, трябва да приличаш на някого, да си един от известните, за да те забележат. Нека дадем пример. Разходете се из центъра на Бургас. Минете през кафетата, огледайте се добре. Вземете две момичета и открийте 10те разлики. От сега ви казвам няма да ви е лесно. Момичетата са толкова вглъбени в това да са „някои”, че не забелязват как малко по малко се превръщат в част от стадото.
Да оставим това обаче,нека се обърнем към мъжката част. Всички са отворени „батки”, винаги готови за бой, не мислят за никой друг освен за себе си. Как да отидат по-бързо на дискотека, да видят дилъра и да почувстват някакво удовлетворение от живота дори за малко. И пак толкова много потенциал на вятъра…
Не звучи много добре, така представено, но има надежда! Има хора с уникално мислене, които осъзнават, че най-важното в живота не е да си звездата в социалната мрежа. Хора със собствен стил, които не взимат наркотици. Хора с истински приятели, които винаги са до тях. Те са бъдещите лидери. Те са „хайлайфа”. Няма нищо по-елитно от това да си единствен по рода си.
Тийнейджърите в днешно време много бързат да пораснат. Животът е пълен с радости и неволи и вместо да се радваме на най-безгрижното си време, ние сами си създаваме драма. Кой е най-красив, най-харесван, коя има повече обожатели от другата, кой е взимал повече от другия, защо? Защо бързаме? Да, ако не живеем сега кога, но това ли е живота, който имаме? Всички деца порастват, защо трябва да е по този начин обаче?