Това не е есе. Не мисля, че имам дарбата да напиша нещо. Изобщо не мисля, че мога да мисля точно в този момент. Имам чувството, че мога да блуждая, да почивам, да не правя нищо и през цялото това време се чувствам уморена. А и защо да правя нещо. Раят е бил неправене на нищото, ако изобщо имаш наивността да си помислиш, или да повярваш, че има нещо подобно, наречено Рай... Ева (която се е появила след Адам, естествено!) е направила нещо, откъснала е една ябълка и са почнали проблемите. Направила е нещо смело, пристъпила е закона, но и нещо много, много неприятно за мен, създала е труда. И от тогава няма неправене на нищо, няма блуждаене, тя сложи край на нищото, просто край. Няма истинска Свобода, няма неправене на нищо, има само усещане за свобода, но в никакъв случай не говорим за това нещо, наречено Нирвана, което по това, което съм прочела, означава откъсване от Тук и сега.
В момента не правя нищо важно, защото не съм сигурна, че влагам същността си тук. Човек може да пише само ког ...