Хубаво е понякога да се замисляме по-дълбоко за някои същностни проявления на своето Аз. Примерно, за любовта към някого, която удостоверяваме, стремим се да я докажем, кълнем се в нея.
Любовта не е чувство. Не е. В своето проявление като емоция Тя е нещо първично, само влюбване, привличане, някаква стихийна енергия. Зрялата обич е нещо съвсем различно.Какво е? Дълбоко осъзната отговорност пред собствената ни съвест доколко ще оправдаем надеждите на отсрещната страна и ще опазим цялостта и неприкосновеността на другата душа, покоя и хармонията в нея. Зрелостта е осъзнаване на това - доколко сме способни да не й причиняваме болка, да не рушим нещо в нея, съсипвайки я след време с посечени надежди и очаквания.
Любовта е вода и огън едновременно! Водата винаги намира път. Преодолява препятствия, разбива скали с постоянството си и все си тече. Достига до море или океан, за да усети и преживее задоволството от мощта си.
Огънят! Той изгасва, ако не се поддържа. Преди да кажем на някого двете ...