Крия се.
Затворена в себе си, се мъча да открия света, без да му показвам дори най-мъничка част от себе си.
"Животът си е твой! Прави с него каквото пожелаеш." - Това ми каза баща ми. Животът си е мой... Плашех се от това. Само при мисълта, че ще залитна и ще пропадна и нямаше да има никой зад мен, за да ме спаси... само мисълта, че ще ме оставят сама, че ще ме изоставят - пораждаше панически страх в душата ми.
"Ти нямаш сърце! Нито душа! Ти си просто луда!" - Това ми го казваха често. Просто луда... за някои бях такава, за други бях забавна и ексцентрична... За някои бях празна.
Страх ме е.
Страх ме е, че една сутрин ще се събудя зряла, сама и самотна... Страх ме е, че никой няма да поиска да узнае какво се крие зад сарказма и самоиронията ми... Страх ме е, че ще се събудя и няма да помня нищо и никой.
Крия се.
Крия се от всеки, който иска да се сближи с мен. Втълпила съм си, че заради мен хората страдат, че аз съм причината. Смешно, а? Аз да съм причина за нещо... Момиче, което се кр ...