Ноктюрно за вечният град

• Рим не прилича на другите западноевропейски градове, където обикновено всички домове, разположени в центъра на града, са реставрирани, боядисани с прясна боя, където в някои страни мият дори мостовете със сапун, а всяка отломка от историята старателно е пронумерована и поставена под стъклен похлупак. По централните улици на Рим, особено към края на деня е доста мръсно - под краката шумят парчета от вестници, празни книжни кесии, цигарени кутии, а в прочутия фонтан „Треви" плават празни алуминиеви кутии от бира и безалкохолни напитки. Плътни сажди покриват фасадите на зданията, от автомобилния смог се образуват отровни гъбички, които разяждат мрамора и той става крехък, като стъкло. Много от статуите и колоните вече са заразени с тази неумолима ерозия. Често могат да се срещнат и в дворовете на къщите да се търкалят части от мраморни колони, картини и склуптури на известни майстори могат да се видят и в в пленясалите ъгълчета на малки бедни църквици, където практически те не се пазят.
• Прочутият „Златен дом" на Нерон разположен на хълма Опио е затворен вече няколко десетилетия. Същото се отнася и за Националният музей „ деле Терме", за колекцията Людовизи - една от най големите сбирки в света от римски и старогръцки склуптури, заедно с други мраморни шедьоври - е оставена направо на двора и тук таме покрита с найлон. Уникалната колекция от музея „Торлони" вече години наред събира прахоляците в едни приземни помещения, а останките от древното пристанище на император Клавдий беше унищожено при строителството на летището „Пюмичино"
• Колко възторжени думи сме чували за слънчевото италианско лято, за синьото небе, яркото слънце и топлото море. Всичко това, разбира се е в изобилие, но точно както може да го нарисува нашето въображение. Морето действително е топло, но мръсно. Поради тази причина на много от римските плажове е забранено къпането. Небето е синьо, но то може да се види единствено през гъста пелена - една плътна смес от бензиновите изпарения на повече от два милиона автомобили. А от горещите лъчи на „солеоне" асфалтът по улиците става мек, каменните къщи се нагряват и тогава лятото се превръща в истинско проклятие за жителите на града.
• Сега вече никой не вярва в легендата за вълчицата, изкърмила двамата бъдещи основатели на вечния град. Някои историци смятат, че Рим е бил основан от някои жители на близкото селце Алба Лонга, блатиста местност, откъдето са идвали полуварвари да си крадат жени. Сега там се намира резиденцията на римския папа -„ Кастело гондолфо". Нищо чудно измежду преселниците да е имало и двама братя с имената на Ромул и Рем. Вълчицата била хвърлена в реката, Ромул убил Рем. Сега жълтите вестници обичат да пишат за една обикновена жена, като основателка на Рим - Ака Ларентия, по прякор „вълчицата", заради злобният и характер и затова, че много обичала да се разхожда с момчетата до съседните гори...
• През вековете древния град е бил разрушаван от пълчищата на варварите, от земетресения и пожари. Било е извършено знаменитото „сако ди Рома" - разграбването и разрушаването на античния град. Но той все още не е загинал. Например, по време на зараждащото се християнство всички монументи на конни римски императори са били разрушени. Като по чудо се е запазила само една от тях - на императора Марк Аврелий върху Капитолийския хълм. По погрешка те са я взели за статуята на император Константин - първият „христиански" император и само заради това не е била разрушена, като „езическа"... През средните векове Рим е бил ожесточено разрушаван по заповед на папата и прищевките на богатите княжески семейства. Например от стените на Колизеума са били откъртени всички мраморни плочи, а на мястото на Форума се образувала огромна поляна, на която пасяли крави. Така се нарича и днес - „Кампо Вачино" - кравешка поляна... А през 1941 година, по време на Втората световна война, заради недостиг на метал е бил демонтиран цял мост от бреговете на Тибър - така „Понте деи Фьорентини" е престанал да съществува...
• Центровете на града са много, историческия център - това е Форума, капитолийския и палатински хълм. Търговският център е многолюдната „виа Национале", площадът Свети Петър е религиозният център, „Пиаца Навона", площад „Испания", „виа Маргута" са уютни оазиси на художниците и туристите, а подредената „виа Венето" е цитаделата на „сладкия живот". Естествено тук се срещат и много български проститутки. Най ниска е цената на украинките, след това идват албанките и едва на трето място се нареждат българките - невероятно, но за жалост този път се нареждаме едва на трето място.
• „Пиаца Венеция", с паметника на Виторио Емануеле /Виктор Емануил/, при който е станало обединението на Италия е парадно официалния център на „вечния град". Този помпозно еклектически ансамбъл някои римляни казват, че приличал на торта. В очите се набива невероятното натрупване от мраморни колони, портали, бронзови статуи и безкраен брой стълби. Монументът е завършен през 1911 година. Покрай алеите потънали в акациева зеленина скучаят бронзовите статуи на римски императори. Сред тях е и Гай Юлий Цезар. С пръста на дясната си ръка той замислено показва небето, а с лявата - близкия платен автомобилен паркинг. Изцапаният от птиците монумент напомня за суетния човешки стремеж за слава. Макар, че тъкмо тук някога Цезар гордо е вървял сред ликуващата тълпа начело на своите страшни легиони, а войниците с насмешка са викали подире му:"Стига си се заглеждал по момите, плешив дяволе! Стига ти една Клеопатра..."
• Срещу гара „Термини" се намират множество ресторантчета и таверни, това е „Пиаца Езедра" , закусвални, които римляните наричат „тавола калда" или гореща маса, пицерии, където посетителите се хранят в картонени чинии, а в гарафи с широки гърла се поднася евтиното местно вино „кастели романи". Един сервитьор с поизмърсено сако обслужва масите на улично кафене с пищното название „Велика Италия". Примамваща е светлината от витрините, зад стъклата на будките със залепени плакати на едрогърдести красавици. В близкото кино се въртят филми предназначени за кварталните посредници, войници в отпуск и шляещите се без работа хлапаци с порочни физиономии. Съвсем наблизо са и термите на император Диоклециан, които отначало бяха превърнати в киносалон, а сега в пазар за амбулантни търговци.
• Някои казват, че да отидеш до Рим и да не видиш папата е един от трите най тежки гряха на човека. А в Рим това наистина не е трудно. Обикновено в неделя на обяд, в 12 часа, ако папа Бенедикт XVI не беседва с Бога, излиза на балкона на двореца на апостолите с традиционната проповед "Urbi et Orbi" - послание към вечния град и света. Макар, че в последно време неделните проповеди не се слушат толкова много, колкото са се превърнали в атракция за туристите. Армията му наброява 80 човека швейцарски гвардейци, със средновековни алебарди в ръце и с раирани синьо жълти широки камзоли, ушити по ескизи на Рафаел. Емблемата на Ватикана са два кръстосани ключа, които могат да се видят по пощенски марки и картички със забележителностите на малката държава, върху монети, които високо се ценят от всички нумизмати. Тукашното духовенство има и собствени магазини с далеч по ниски цени в сравнение с тези от италианската столица - от пастата за зъби до бензина. А техните автомобили с индекс SCV суеверните полицаи избягват да спират, за да си нямат разправии толкова много с Бога...
• Но аз съм поет по душа и не бива толкова ноктюрно да поглеждам към вечния град. Затова моята разходка из Рим ще се опитам да я свърша така: Над площад „Венеция" висна синкавата здрачевина на прииждащата вечер. Широките му мраморни стъпала, направени от бяла травертина, антично бликат сред архитектурната красота на Форума, сред грамадите от полуразрушени храмове и терми. Там горе, от Капитолийският хълм, край „Палацо деи сенатори",от покрива на който се веят жълти знамена, се вижда в далечината и червенеещата разчупена чаша на Колизеума. Приближавам се и до големият фонтан „Треви", сред чиито водни струи, пръски, в неподвижна няма вечност стоят фигурите на Нептун и тритоните. Някои казват, че всеки който дойде в Рим трябва да хвърли в басейна по една монета, „за да се върне в това съединено минало с настоящето", в което наред с контрастните проблеми на деня, изворно те заобикаля историята и културата на човечеството. Монетата лежи в запотената ми длан. Хвърлям я нагоре, тя проблясва, като забравено слънчево зайче в прозрачния въздух на вечерта, цопва във водата и бавно се спуска върху металния килим от други монети, оставени тук от всички народи по света. Но докато тя летеше във въздуха, аз разбрах, че е дошло времето да се сбогувам с вечния град, макар, че никога повече нямаше да се освободя от него. И той щеше да идва понякога в съня ми, като морски скитник, като волен вятър или песен и без да иска щеше да ми причинява болка. Макар, че никога нямаше да узнае за мен, дори в деня, в който шумът от моите стъпки по неговите улици заглъхне дотолкова, че не остане нищо от тях...