Нощта отново се спуска бавно и мъчително! Раните в сърцето ми кой ще излекува, ти ли ще си този?
- Та нали тези рани са от теб!
Не, не ми казвай, че това е лудост, не искам да чувам, че всичко може да приключи просто ей така! Спри да ме измъчваш в нощтите, когато е студено и вали,това ме прави по-нещастна...!
Не ме залъгвай, не си играй с мен, аз също имам сърце... то също може да обича!
Дай му шанс, допусни го до себе си макар и за малко то ще бъде щастливо, ще бие лудо, бурно и силно... като за последно!

Не мога да ти кажа, че не изпитвам нищо, защото не е така!
Не мога да ти кажа, че не те харесвам... не мога да излъжа себе си за това... сърцето също има право на глас! И този глас сега отново крещи в нощта, че желае само теб, иска само теб... подари му тази възможност, нека това  е последното нещо, което ще направиш за него... за мен... за нас!

Знам, вече няма нас, сега сме само Аз и Ти... приятели добри!
Мога ли да бъда с теб приятелка, след като те виждам с нея?
А до вчера ти беше с мен!!
Мога ли да гледам как я целуваш без да се разбие моето сърце?
Не мога... тези устни принадлежат на мен и на тъмната нощ!!
Кажи ми, на теб това не ти ли тежи, нищо ли не чувстваш?
Аз потъвам в мрака от сълзи, защото знам, че си с нея и нашата блудна нощ!

Не ме питай какво ми е, защо не се усмихвам и защо съм  толкова тъжна...!
Ти си тръгна и взе със себе си всичко - душата ми, усмивката и надеждата!
Сега отново сама стоя в тъмната стая, опушена от цигарен дим, мокра от сълзи и разбита от мечтите, които ти ми отне...!

Нощта се спуска бавно и мъчително... но само за мен... след време ще страдаш... ще ме търсиш... а аз дори няма да помисля за теб!!