Носталгично...

Студено е, усеща се приближаването на зимата.
Имам тук-таме някой топъл ден, но сега е дъждовно и студено.
От малка не обичам есента и зимата, есента може би, че свършваше безгрижния живот и плажа и започваше училището, азимата, нищо че има има коледа и нова година, пак не я обичах.
Помня веднъж,  никакъв сняг, баш на нова година,  ама видиш ли захвърчаха снежинки, ама малко, едвам събрах две точки сняг, за снежен човек на балкона ...
Като малка не ми беше студено, но сега ми.
 И изобщо не ми се излиза, и за какво? За да треперя... А не!
Обичам малко пролетта, защото е предвестник на лятото, но най си обичам лятото, още от май 
Нас ни караха да излизаме с класа пред Катедралата, ( центъра на Варна) от там почваше шествието по случай 24ти май.
А аз нямах търпение да свърши да се прибера и да се приготвя за плаж, много ходехме, беше пълно.
Сега не ходя толкова, но пак обичам топлото, студа не го понасям, септември още е топло, хората на плаж още, а нас ни мъчиха в час, е как да обичам есента ...
 Признавам си, открадвахме си няколко дни от учебната година от 15 до 20 някъде, още не баха оформили дневници и нямаше отсъствие и пак бяхме на плажа, после вече настъпваше наистина края на лятото- ставаше ми тъжно.
И още е така дойде ли септември, много се натъжавам.
А отмине ли лятото, сякаш и малко порастваме, не случайно хората са отбелязвали годините с летата...
Ами лятото е сезона, другите сезони са просто чакалнята на лятото...