Новият човек е без съмнение просветен. Можем дори да го наречем ерудит и няма да сгрешим, защото е получил високо образование и притежава разностранна култура от обученията си в чужбина и отличен нюх за „нещата“. При все това той е зубрач, но се хвали с проницателност, той има интелект, но не е надарен с ум. Той „свенливо“ обожава умствените си способности, но го прави сдържано, за да не разкрие гордостта си.
Новият човек ви води към светлото бъдеще, в което «вярата на бабичките», тоя сив анахронизъм, е заменена с един седнал смеещ се шишко. В това светло бъдеще новият човек, в същността си центристко-ляв, десноцентристки и центристки, вижда роботизирането на човешкия ум, дигитализирането му като съвършен електронен уред без мисли и чувства, короноването му в славна бурмичка, а и кой знае – ръкополагането му в трансчовек в бъдеще, да речем до 2045 година, ако се допитаме до Ицков.1 Под тоя наслов новият човек ще зарови допотпния консервативен ум на плебса в пръстта на „невежеството“ му, ще го направи бавно и развявайки колоритни знамена и свирейки на пищялки.
Вие ще бъдете обичани и охранени като прасета на заколение! Той няма да отнеме вашите свободи, напротив – той ще ви освободи от всеки закон, като от жалка отживелица. Неговият върховен закон ще гласи: „Законът ограничава гражданските свободи“!Всеки компромис за него е устав, а всяка отстъпка – мирно решение и прогрес към богати трапези и сдържан смях. Така, например, с лека ръка той ще реши всички нецелесъобразни отколешни спорове около Македонския въпрос, свалянето на хомота на християнското разбиране за институцията брак, Зелените паспорти, ваксинациите и т.н. Що за глупости?
Новият човек върти опашка пред Западните си господари и това го прави горд Мефистофел и екзалтиран Волтер. За него Западът е не просто господар, но и бог. А тоя бог изисква жертви в името на живот, който поглежда ехидно и зад ъгъла на милионите обещания за охолство, рожба на моделиран и механизиран ум. Той презира „човека от народа“ и неговите вечни и жалки препирни, неговия инат, неговото пиянство и раздори, неговите традиционни ценности, неговата нечистоплътност, миризмата на зимнина и прочие скудоумия. Това са назадничави ретрогради, реакционери и невежи. Тоя „тъпизъм“ новият човек ще изкорени със светлината на новото познание и ще стъпче човешките задръжки, естествения свян у жените, уважението у мъжете, почитта към родителите и родата, доблестта и героизма, родолюбието – той ще отреже сърцето ви, ще го промие и ще ви го върне чистичко и охладняло и готово да приеме идеите на мракобесниците, ще рече на новото време. Той ще отвори черепната ви кутия и като не намери там ум ще възкликне, че той не съществува! Защото за Новия човек умът е импулс, душата – бинарна система. Той е отявлен радетел за силно образование и наука и най-вече за бурен прогрес на техническите науки, защото е на мнение, че това е единственият способ за изкореняването на наивността на хората.
Новият човек ще ви залее с научни доклади и статистически извадки от ЕС и световните университети за последиците от консервативната реалност – рожба на мизерията, и ще изготви планове за разрешаването на социално-икономическата катастрофа на българина на PowerPoint документ с красиви графики. Новият човек обича Набоков, но мрази Достоевски, обича Горки, но презира Гогол, влюбен е в Господинов, но счита Вазов за остарял, боготвори Чомски2, но смята Берлински3 за палячо. За него изкуството е рамка, в която можеш да набуташ всичко, само и само да „предизвиква емоция“ и прегръща всички форми, зад които стоят известни личности; културата – отживелица.
Новият човек има строг график твърде рядко пилее ценно време за семейство. Неговото семейство е делото, защото „делото“ е по-голямо от потеклото, а и то има лошия навик да възпира човешкия устрем и дори съвсем да го погубва. Той благоговее пред Меркел, Макрон, Рюте, Лофвен, Стърджън и Юнкер, защото неговите идоли водят страните си към отхвърляне на най-малката социална единица като непотребна.
Новочовекът ще отрече деветнайсетия и дори двайсети век, а и историята въобще, тъй като отказът ще го избави от непосилното задължение да разбере историята, на която не държи и която е украсена с всички цветове на носталгията и съжалението. Какво безумство! Миналото за новия човек е тежък спомен, бреме, товар, потънал в кръв и революции, в нови идеи и стари идеи, носещи сянката на неизвестното! Отегчително е да мислиш за родствениците си и техните грешки и подвизи, падания и ставания, защото днес новият човек кове съвсем нови идеи, новите идеи се превръщат в стари идеи, а съвсем новите идеи стават нови идеи! И ако това не ви размъти мозъка, попитай новия човек накъде ще води новите човеци и как.
Новият човек има начало, но няма край. Затова и това есе няма заключение. От него, след дълго търсене може да се изрови поука, но няма да намерите развръзка...
1Дмитрий Ицков – основател и идеолог на движението «Русия 2045»
2Ноам Чомски
3Дейвид Берлински
© Александър Todos los derechos reservados