Гледам аз навън луната, слънцето и земята. Вдишвам аз дълбоко, за да усетя на
въздуха аромата. ....... Мислех да пиша стихове , но просто след всяка 2-ра дума
си представям НЕЯ. Представям си нейната усмивка, нейните весели очички. Блокаж
! Мисълта ми спира! По-горе споменах слънцето, земята, въздуха и луната. Неща,
жизнено важни за 1 живот, но не и за човешкия живот. Да, човек без тях не може
да "живее", но те са точно колкото да поддържат жизнените му показатели. Това,
което вдъхва сила и желание за живота на един човек са чувствата. И най-вече
това магическо и каращо те да се политаш чувство, наречено "ЛЮБОВ". Мдааа...
стотици хиляди хора са се опитвали да го опишат. От древните философи до един
най-обикновен "чуляк". Ето , сега и аз се опитвам да кажа нещичко за нея.
Естествено няма да пожъна успех сред хората. За всеки 1 от нас любовта се
изразява в различни неща. В този ред на мисли се сетих, че трябва да уточня една
малка подробност. Понеже любовта може да е към всичко. Любов към домашния
любимец, към някаква храна или дейност. В случая обаче мен не ме вълнуват тия
видове любов. Абстрахирал съм ги. Говорих по-горе за любовта между хората. Има
приятелска , роднинска и .... любовна любов :) . Приятелската всеки си я има.
Всеки си има приятели, които обича и го обичат като такъв/такава. Роднинската
... еми ние с нея си се раждаме и тя ни е спътник през целия ни живот. Третият
вид обаче, любовта между мъжът и жената е нещо свято. Точно тази любов зарежда
човек с най-много енергия и желание. Точно тази любов му дава крила ! (
Забравете за ред бул ... влюбвайте се и ще се чувствате по-енергични :))) ).
Друго уточнение .... СПОДЕЛЕНАТА любов ти дава крила. Когато са откликнали на
твоите чувства. За миг всичко се превръща в една приказка ,
в еднанереалност. Всичко виждаш в Розово. Попаднете ли обаче на
несподелената любов , тогава идват облаците. Мрак. Животът почва да Ви се струва
безсмислен. Някак си ненужен. Чудите се, кога ли ще отмине буреносният облак.
Кога ли ще спрете да изпитвате тази любов. Е, винаги има надежда. Надеждата
умира последна, нали така? ... Надеждата е за хората със слаб характер. Оставят
нещата в ръцете на съдбата и се надяват тя да е благосклонна. Няма съдба. Няма
надежда. Всичко зависи от нас самите ( в този случай зависи и от другия човек ).
Да действаш напред ? Може , но трябва да си много внимателен/внимателна. Не
става ли с добро , значи не става! Не стане ли ... е ми примири се...