... Някога, някъде, в друго време и пространство бях щастлива. Тогава слънце грееше на моята улица и аз го наричах с твоето име. Когато се усмихваше и най-жарките лъчи бяха като лед, защото ти беше единствен. Очите ти бяха като малки слънчеви зайчета, които знаеха как да зарадват човека, когото гледат. Имахме всичко, за което можехме да мечтаем, но понякога мечтите траят само миг...
Една сутрин слънцето не изгря, игривите зайчета вече не радваха очите ми... всичко се превърна в прах и спомени. Спомням си, когато чух зловещия звън на телефона, а от слушалката се разнесе още по-смразяващ глас, който ми съобщи, че теб вече те няма. Беше катастрофа и както винаги невинните умират. Ти никога не превишаваше скоростта, не застраши нито един човешки живот, качвайки се пиян зад волана... ти просто никога не го правеше. Каква ирония на съдбата - днес си бил дори без кола. Пресичал си улицата, а поредния "шумахер" решил да премине на червено, защото баща му бил Някой и полицията не можела да му н ...