Дефинициите за добро и зло, за правилно и грешно често са твърде обобщаващи. Животът обаче има нюанси и в него присъства тенденцията за ин и ян. Не можем да поставим нещо веднага в рамката за добро или зло без да сме го анализирали, защото има вероятност да произнесем бързо своята присъда и да не видим проблема от всички възможни гледни точки. Има също така и друг важен момент. Кой или какво определя дали дадено нещо е добро или лошо? На първо място това е нашата лична преценка. Всеки е воден от субективизъм, защото това е първото, от което се ръководим. После може да се намеси обществото, приятелите, семейството и кой ли не, за да ни каже, че грешим или пък сме прави, но винаги чуваме първо личната си преценка. А гледни точки около нас, колкото искаме! Понякога можем да пречупим виждането си за добро или зло под влияние на някого, когото считаме за авторитет, защото човекът е стадно животно. Има склонност да отивам, където му кажат и да мисли това, което му втълпят.

„Няма добри или лоши неща, мисленето ги прави такива“. И аз заставам зад тези думи. В живота си съм имала немалко „лоши“ ситуации или поне така съм гледала на тях, а в последствие, когато бурята отмине, ги виждам по друг начин. За лошите ситуации никога не сме подготвени. Те ни връхлитат, а от нас се изисква да се справим с тях или мълчаливо да ги понесем с молитва на уста. Лошата ситуация ни обърква, кара ни да се страхуваме и да не знаем какво да сторим. Чувстваме се изгубени и сами. Но когато преодолеем това състояние и видим да се прокрадва така желания лъч светлина, избърсваме сълзите, които може би сме пролели и тръгваме отново напред с надежда в сърцето. Казваме си „И това мина“, защото наистина всичко преминава.

От друга страна наглед перфектната ситуация, случай или събитие в живота, може да се окаже, че не са чак толкова розови в действителност. Все пак хората са казали: „Като печелим, не знаем какво губи и като губим, не знаем какво печелим“. Монетата винаги има две страни. И в хубавото има по малко лошо, и в лошото по малко хубаво. За това мисленето ни трябва да бъде по-широкоспектърно и да не поставяме всичко в някакви условни рамки. Историята, която бихме чули за нещо, рядко е само добра или лоша. Добре е гледната точка да се разгледа от повече страни, за да бъде и преценката по-мъдра. Но всичко опира до начина на мислене и какви мисли доминират в нашето съзнание. Ако сме настроени положително, всяка ситуация ще е печеливша за нас.

Начинът на мислене е единственото средство, което може да издигне и подобри живота ни. Когато то е положително, ние не делим нещата на лоши или хубави. Те просто са само добри. Злото обикновено е израз на липса на любов. Всеки сам може да попълни многоточието за липса на любов от какво. И колкото по-скоро осъзнаем колко жизнено важно е да виждаме красивата страна на живота, толкова по-щастливи и задоволени ще се научим да бъдем. Да се научиш да виждаш само положителното, си е предизвикателство, но ако си го поставим за цел, ще видим значителна промяна в това, което ни се случва. Да изпитваш радост като на дете, да имаш усещането за свобода, да чувстваш мир в сърцето си, да си задоволен и благодарен от това, което имаш, може само да бъде повод за гордост, тъй като такъв човек е открил смисъла на живота и изживява пълнотата му. Защото истинската причина да бъдем тук е, за да бъдем щастливи. Бог иска от нас да се наслаждаваме на този прекрасен свят, който е създал за нас.

Отдавна съм избрала да считам живота си за безценен дар. Да се радвам на простите неща, макар за мен всичко да е важно и да няма простички неща. Изчистих себе си от негативизма, за да дам път на радостта. Животът има само една страна и тя е добрата. Съветвам всеки да поработи върху това да изчисти нагласите и стереотипите си. Да виждаш само доброто, е благословия. Аз вярвам, че това благословение Бог е дал на всеки в сърцето си. Силата на мисълта наистина е могъща. Може да ни обрече да виждаме всичко в тъмни краски или да ни даде сетива за красивото, там където на пръв поглед го няма. И нека не забравяме – доброто.