Нямаше начин да е вярно. Отричах го напълно, избягвах целия му смисъл, защото за мен нямаше такъв. Смисълът винаги ми се губеше някъде, загърнат изцяло в избелели спомени, отминали моменти и напразни обещания. Може би не се опитвах да го намеря, може би ме беше страх да науча истината. Както всички остнали, аз бях поредното човешко същество, бях забравена някъде под вероятности и обикновени своеволия. Бях се родила веднъж, но бях умряла повече пъти от всяко живо същество, търсейки, но никога намирайки. Дишайки, но никога усещайки чистия, непокътнат въздух на простото човешко щастие. И нямаше начин да е вярно. И го повтарях в главата си безброй много пъти. И мислите се удряха една в друга, постигайки нищо друго освен чиста и проста умора. Не е нужно да се опитваш, когато има начин да се откажеш. И да оставиш всичко, да тръгнеш, да не се обръщаш никога назад и да спреш да търсиш. Природа, отричаща живота, а всички казват .... няма начин. Не бях родена, за да свикна, не бях родена да се п ...