7 dic 2017, 17:47
Обичайте се
4 мин за четене
Не знам дали съществува бог. Според вярващите това означава, че не вярвам в бог. Добре, няма да споря с тях. Опитал съм и знам, че е безполезно.
Ще ме анатемосат отново, а не искам да изпитвам чувство на вина от анатемата. За по-голямо удобство на повествованието ни да приемем, че не вярвам в бог. Дали това е приемливо, или не. Дали трябва да парадирам с него или не? Не знам. И да ви кажа хич не ме интересува. Да кажем, че ще се лиша от това удобство и с пълно съзнание ще се опитам да не се възползвам от хлъзгавите пътеки на вярата. Винаги съм приемал, че религията, която и да е тя, се опитва да монополизира вярата, чувството за справедливост и спасението. Мисля, всъщност твърдо вярвам, че всеки здравомислещ сапиенс може да се възползва от тия етични норми и без религиозните услуги.
Този мой своеобразен атеизъм (въпреки, че не съм и атеист, но ще приемем това определение за по-голямо удобство при излагане на тезата ми) не означава, че не вярвам в Христос. Или по-точно в човека Исус, който ни даде най-етичната система, позната на човешкото общество. Освен като най-етична тя може да се определи и като най-опростената и лесно приложима. Никой не може да се съмнява, че проблемите на съвремието ни се дължат основно на липсата на една категория, която може твърдо да се каже, че е основополагаща. И човека Исус видя нейната липса и я формулира кратко, точно и пределно ясно:
ОБИЧАЙТЕ СЕ!
Не знам някой до сега да е дал по-разбираема, приложима и категорична формула за оцеляването от тези десет букви, съчетани само в две думи. Толкова е ясно и просто, че е трудно да се повярва, че никой преди него не се е сетил. Още по-трудно може да се разбере защо толкова упорито продължаваме да я пренебрегваме в съвремието, след като той ни я каза. Вероятно тук религиозните ще ми отговорят, че божия план включва и Сатана, когото вероятно трябваше да именувам с малка буква. Изпитанията на бога се явяват като противотеза за единствеността му и неговата неповторимост. Аз ги възприемам дуално, но може това да е грешка на растежа ми.
Тук идва мястото, където трябва да обясня моята си, лична дуалност. Как съчетавам материализма (ух, че я мразя тая дума, нека да я заменя с РАЦИО) със вярата - ЛОГОС. Не, не се опитвам да спечеля благоразположението и на двете страни, въпреки, че клоня определено към рациото, отколкото към логоса. Но нека да видим какво ни даде това рацио и какво ни отне. Несъмнено технологичния напредък е резултата на упоритото прилагане и безусловно следване принципите на рационализма. Това направи ли ни по-щастливи? Моя отговор е не. Всяко историческо време е имало своите периоди на отчаяние, деструктивизъм и разруха. Аз смятам, че в момента се намираме на такъв етап от човешкото развитие, когато количествените натрупвания не носят удовлетворение и се израждат в сляпа алчност и социална несправедливост. Но вижте технологиите. Те разцъфтяват. Дали ще последва някакво революционно преображение не знам, но твърдо вярвам, че обществото не може да се развива повече чрез съвременните си отношения. Тогава, къде тук е мястото на вярата, на логоса? Нужен ли ни е той? Да, нужен ни е. Упованието иде да ни накара да повярваме в себе си и да продължим напред. Дали ще се заобичаме? Едва ли. Човек упорито доказа вълчата си природа и римската максима „HOMO HOMINI LUPUS EST” доказа своята жизненост пред исусовото „ОБИЧАЙТЕ СЕ“. Но пък вълците са едни от най-държеливите и умни бозайници, ако изключим някои примати, намиращи се в хранителната верига на комарите. Без вяра сме обречени да затънем безвъзвратно в студа на съвременните технологии, без дори да ги разберем напълно. Да си спомним и Чаплин, който ни каза още преди век, че машините ще ни убият. И те вече го правят. Именно тук иде нуждата от упованието и надеждата, от вярата и любовта. Затова преди години в едно друго есе написах, че:
НАУКАТА НИ ПОМАГА ДА РАЗБЕРЕМ СВЕТА, А ВЯРАТА, ДА ГО ПОНЕСЕМ
Приложима ли е тая формулировка без религиозните норми и догми? В какво да вярваме? Ще цитирам думите на Йешу от поредицата ми Едем. На въпроса на Отца в какво вярва, той отговаря така:
“вярвам в слънцето, въздуха, във водата и вятъра. Вярвам в песента на славея, в свободата на пространството, във веселбата на времето. Вярвам във святостта на истината, в свободата на волята и красотата на Нея, жената. Вярвам в добрината и взаимността, в уюта и щастливото бъбрене на децата, в усмивките на хората и добрите намерения на божествата. Вярвам и в твоята добрина и в това, че взимаш най-правилните решения за всички. Вярвам и в себе си, в Гавраил и всички архангели. Вярвам в труда на демиурзите и съзидателността им, в безпогрешността на святите и мъдростта на минали, настоящи и бъдещи богове. Вярвам, Татко!“
Мисля, че ви дадох много и все разнообразни поводи да вярвате, без те да са непременно канонични. И ще добавя още една, позната и проста теза: обичайте се!
© Атеист Грешников Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Ткачев също го слушам с интерес. Ще видя и линковете. Благодаря ти. Православието е много дълбоко, но човек трябва да е вътре - да го живее. Чак тогава малко по малко се разкриват тайните му, а те са велики.
П.П. Току що отворих първия линк - да, зная го Павел Ильинский . Слушал съм и него. -
И аз не знам дали съществуват таласъмите, но
като дете така ме беше страх от тях! Чувах стъпките им зад мен и виждах сенките им като се прибирах по тъмно от игра 🤭 -
Аха, на руски Осипов видях, че го гледаш. Ткачев предполагам го знаеш. Обаче има един Павел Ильинский дето на мен много ми допадна ..може би понеже говори и по-бавно да може да разбирам
Има и интересен прочит на притчите, даже ще ти дам линк примерно за притчата за добрия самарянин - https://www.youtube.com/watch?v=78ZRY9bZ6zk ...направо ме удиви колко повече дълбочина има в тая притча отколкото преди това си мислех Хваща много интересни моменти човека някак си. Или примерно тук говори за това дали децата може да се кръщават - https://www.youtube.com/watch?v=qotpKmuTNwE Дано да ти е интересно ако не го знаеш Илинский 
-
Не разбирам английски. Затова гледам на руски. Бих гледал и български, но в България е много ниско нивото. Тук се набляга на битовизмите, а духовността е на заден план.
-
Кривак, явно гледаш в ютуб видеа на руски. На мен по едно време на майтап ми хрумна да потърся на английски дали има нещо и останах изненадан какви канали има. Ако разбираш английски тия два канала са много добри - Mull Monastery (особено по-старите видеа на разни теми) и Father Spyridon (Rocor) ...отдолу много хора пишат, предимно американци и англичани как са преминали към православието. Това ме накара да гледам и разни видеа Converting to Orthodox Christianity. Не е истина човек! В Америка хората търсят и намират, а тук в България хората съдят за Православието само от езотерически и исторически източници и остават подведени, че знаят нещо за Православието. И въртят едни и същи мантри: "религията е опиум за народа", "създадена е да контролира масите".... Америка чак почва да се събужда, в Бг много зле! Ама каквото такова, предполагам и православните тук сме виновни, че не сме перфектни и хората успяват да си намерят за какво да се закачат, за да избягват църквата
-
Ами правилно... то това за ''щафетата'' беше шега.
-
Като цяло са безсмислени подобни дебати, защото за да се промени нещо, човек трябва сам да има желание и да търси истината (говоря за абсолютната истина, а не за удобната такава) Затова обикновено избягвам темата, освен ако нещо не ми издържат нервите покрай многото фантасмагории с които се сблъсквам в ютуб най-вече (прераждания, дънов, езотерика, "ангелски" благословения, таро, нумерология, рейки, езичество, вещерство, ритуали, манифестации, псевдодуховност и каквото още се сетиш). Колкото да напомня, че има и друга гледна точка пиша като ми дойде в повече и не ми издържат нещо нервите от всичките лъжи както казах. Но като цяло е ясно, че нищо няма да се промени (1 от 1000) пак би било добре Аз обаче със сигурност не съм човека, който би трябвало да поучава някого... така че дори да се изкушавам да пиша, никаква щафета не поемам
-
Кух Пън - на едно мнение сме по тези въпроси. Приятно съм изненадан от разсъжденията ти. Но тези дебати и аз съм ги водил тук - полза никаква. Искам вече да си почина. Ти като искаш поеми щафетата... хаха.
-
Ясно, принципно във всяко стадо има мърша както добре знаеш. Но това не поставя автоматично всички под общ знаменател. Поне аз не се интересувам толкова от конкретния вярващ и неговите слабости, защото всички имат такива. Аз също имам и затова по принцип се въздържам от разискване на подобна тематика, защото едва ли съм аз човека дето трябва да го прави. Но нервите ми не издържат малко като гледам как навсякъде всички си разпространяват лъжите и едва ли не изглежда, че тия лъжи са истина, щото като се повторят много пъти така почва да изглежда. Прераждания, таро, магии и т.н. Независимо колко черна ти изглежда православната църква през твоята призма, то в нейното учение ще намериш много повече истина отколкото във всичко останало, лично ти гарантирам дори да не мога да ти дам най-добрите обяснения. В Църквата съм основно заради Бог,, гледам примера на Христос и светиите и така. Кой къде и какво е направил си е за него си и повярвай ми ще си отговаря един ден и носи последствията
-
Има един изключително смирен, отдаден ПРАВОСЛАВЕН владика. Германос Каравангелис се казва. Този същият ваш брат во Христе е държал в стъкленица главата на българския войвода Лазар Поптрайков. И вие ми говорите, че АЗ съм бил краен??? Бре!!!
-
За уважение и зачитане мнението на другия може да си говорим тук в чата Като живееш с някого и е на главата ти образно казано доста време от денонощието, без компромиси трудно ще стане работата и съобразяване с навиците и привичките на другия да речем Но не говорим за всякакви компромиси и на всяка цена.... говорим, че трябва да се правят НЯКАКВИ компромиси. Когато си жертвал малко от егото си заради някой друг, тогава почваш да го цениш повече. Когато си положил усилия и си вложил повече от себе си, тогава започват истинските неща. А че сега под любов се разбира мимолетно влюбване+интересчийство в голяма степен си абсолютно прав А относно другата част от мнението ти си доста краен, така че май няма смисъл да споря по въпроса. Всяка монета има две страни все пак, ти говориш "само омраза и кръв" имало?!?!?! Сериозно само това?? Затова сигурно и аз не спрях да говоря за омраза в предните коментари, щото само това съм научил?!?! Ама не се сещам къде казах да мразим другите...
-
Такива примери за "християнска любов" мога да ви дам, че да ви настръхнат косите... Откога в любовта има компромиси?!? Що за любов е това? Компромисите са в уважението, в зачитането на мнението на другия. Никаква любов няма в християнството. Само една безгранична омраза към другия и реки от кръв...
-
Анани, говорим за християнска любов и опит за такава ..нито за нагони, нито за притежание на някого и съответно убийства. Принизяваш любовта до информацията поднесена ни от масмедиите, заобикалящата ни действителност и вероятно някакви платени научни проучвания с цел печалба. До истинската любов се стига след смирение, разбирай компромиси. Докато сега всичко наоколо ти говори, че не трябва да се правят компромиси със себе си, да не подтиснем малко егото си и разни такива. Тогава да - може да се получи описаното от теб. Иначе биохимия или не ...като обичаш някого искаш да е близко до теб. Като мразиш и ненавиждаш някого - искаш да го няма пред очите ти. Т.е. от оста любов-омраза зависи колко близко или далече сме до другите. Затова любовта и смирението са най-големите и важни добродетели Ама нито се кефим на смирението, нито любовта я искаме в чистия й вид......
-
Това са просто едни думи, които се трупат една върху друга без никакъв смисъл в тях. Практиката доказва точно обратното - много повече убийства са извършени от любов, отколкото от омраза. Това, което наричате "любов", е временна невменяемост, причинена от биохимични процеси. Или както се казваше в един филм: "капиталистическа измислица на алчни цветари"....
-
Исус ни представи една версия на духовния живот, която по дефиниция е вечна, защото душата е безсмъртна и следователно просто няма какво да умира в духовния живот. Тук смело разделяте RATIO и LOGOS, както всички преди вас. RATIO също се опитва да създаде безсмъртното.
Например дигиталната реалност, в която човечеството се втурна сега. Да обичаш става все по-трудно, виртуалната реалност е дала на всички процеси такова ускорение, че е трудно да се поддържа.
Мисля, че не си атеист, а нормален провокатор в добрия смисъл. Беше интересно с теб. Благодаря ти! -
Мда, аз в един друг коментар бях писал, че любовта без смирение може и да бъде леко изкривена. Но проблемът в случая не е в "обичайте се", а в тълкуванието и приложението. Затова и е необходимо да има смирение, макар да не ни се иска повечето пъти на хората. Искаме да "обичаме" ама както на нас ни е кеф, а може другия да няма нужда точно от това Като цяло в православието има химн на любовта (1Кор. 13гл) в което се описва каква би трябвало да бъде съвършената любов към която да се стремим А че любовта е най-важното.... го показва самия живот. Колкото повече обичаш някого - толкова по-близък го чувстваш и толкова повече като едно се чувстваш с него и се заличава разстоянието. Всъщност както трите лица на Троицата са един Бог... така по православному и цялото човечество е едно ..и винаги съм се чудил какво значи това, но накрая осъзнах, че зависи от любовта. Най-близките си хора ги чувстваш като част от себе си, ако имаш любов към всички ти ставаш едно с всички
-
Не мога да разбера защо приемате "обичайте се" като "най-етичната система". Обичта предполага страст, чувства, безрасъдство. Съвсем примитивни нагони. Слоновете също обичат своите другари. А спартанците и останалите елински войни, бидейки хомосексуалисти, са били готови да умрат в битка за любимия си. Това ли е етичното? Ако е така, какво ново е донесъл Исус, след като го е имало много преди него? Той трябваше да каже "уважавайте се". Зачитайте един друг. Оставете другия да живее, както иска, не му натрапвайте своите чувства и намерения. Ето това би била най-етичната система.
-
Смирението навсякъде искам да си го завра, но не ми се получава. Гордостта винаги намира пролуки. Дори като гледам ми се струва, че ти си по-смирен от повечето християни. Смяташ себе си за атеист и грешник, че не разбираш от тия неща. И дори като говориш срещу смирението и превъзнасяш гордостта ..някак си изглежда, че пак го правиш, за да не изкараш себе си смирен и да не те смятат за нещо повече ...а светиите всичките (не говоря за Дънов, Ванге и разни езотерици) са се смятали като теб за най-големи грешници. Също и това, че осъзнаваш вярата си като слаба едва ли не и затова атеист - ами така е, на повечето ни е слаба вярата Като цяло човек може да се учи от подхода ти донякъде ...но има и изключение както казваш - само това "йеромонах" не ми се връзва
-
Сам не знаеш колко си прав, Пъне. Но всяко умозаключение търпи изключение. Пример: вчера трите бири ги анатемоса подаграта. И то така, че анатемата ще ги държи поне месец. Пък тъпата кукичка я анатема един клен две кила и половина. Язък за зехтинеца, дето го грея оназ. Отиде зян с тия три уклейки. Пък смирението си го заври където щеш. На мен не ми върши работа. Стига толкова смирение, време е да надуем бойния рог на гордостта, пренебрежението и доблеста! Той бог ще ни разбере. И ще ни завре там, където ни е мястото. После ще му мислим...
-
Хехе, гузен негонен бяга Силно ме съмнява някой да тръгне да те анатемосва. За да има смисъл някой да те анатемосва, то би трябвало първо да си член на църквата и оттам насетне да има значение какво говориш или пишеш Пък и в 21 век заблужденията наоколо са толкова безброй, че ако почне да се анатемосва наред, църквата трябва само с това да се занимава по цял ден Обаче си хванал една от най-главните идеи на всичко като цяло - "обичайте се". И все пак преди да почнеш много да "обичаш" е по-добре да почнеш първо със смирението. Защото без смирение може и да си натрапваш "любовта" на другите примерно и като цяло да тълкуваш малко погрешно какво точно значи да обичаш. А и като говориш за Сатана мисля знаеш, че точно поради липсата на смирение е паднал и е станал това, което е ..и ако Бог допуска Сатаната да ни изкушава, то това е точно с цел смирение като бъркаме да осъзнаем, че без Бог няма как да не грешим и да сме съвършени Човек осъзнал това търси Бога...
-
Като за по-ясно: с кого дебатираш, А-Тео? С тукашния Файлл или с Вятъра?... Ако е с Вятъра, ти е малко ниско алкохо съдържанието по Омар Хаям, за да духаш с впечатление , че свириш...
-
йеромонах (Атеист Грешников)
Няма как да поставя цялото, твърде е дълго. Но нали съм дал линк?
А иначе не разбрах за каква победа говори уважаемият г-н Попникодимов. Тук обсъждаме това-онова... Къде на шега, къде наистина. Аз нямам за цел да побеждавам, нито да налагам нещо, каквото и да било. -
Твърде кратък ти е ситата на - Рубайят от Омар Хайям, Фил. Там има и ред други истини, които не са за пренебрегване. Като например:
Не се привързвай! Нека никой да не познае твоя кръг,
по-настрана, сега е време да бъдеш хладен като сняг.
Открий очите си и взри се в най-близкия за теб човек —
и ще се ужасиш, намерил най-непознатия си враг.
"Духа и вятъра вечерен, и с туй го чувстваме тъй верен
Рече ли яко да задуха, очаквайте разруха"
Сами се досещате, че с това искам да продължим дебата -
E, два на един... Победа! От два бохемски гола: единият опияняващ /с вино/, другият неспасяем, точно под гредата - от обич, бе - физическа... А третият уйде у празната гайда... Права си, Пепи (palenka) за Моника. На опитни духачи да хортуваш...
-
йеромонах (Атеист Грешников)
Преводът е на Йордан Милев.
https://chitanka.info/text/14660-rubajjat -
Приемем го като посвещение. Превода твой ли е, Филл?
-
йеромонах (Атеист Грешников)
На философите не станах мил,
но види бог дали съм съгрешил.
Да, нищо съм и нищо днес не ми е ясно,
дори не знам защо съм се родил!
О, колко мъдреци поглеждаха с печал
към тоз и онзи свят; и що? — Без жал
отнесе ги смъртта; безсмислени пророци —
днес тяхната уста е пълна с кал.
Ще дойде краят, но кога — кой знае?
Да пием вино — истината май в това е.
Не си лоза, глупако: от пръстта —
едва ли някой ще те откопае!
И все пак истина е, вдъхновено
в ума ми всичко беше прояснено,
но въпреки това ще ви повторя аз:
от виното не срещнах по-блажено.
Омар Хайям - Рубайят -
От духане Моника Люински натрупа милиони.
-
И рече той: Всички жадни за власт ще се напият и ще се задават, и всички болни от суета ще изпаднат в немощ и проказа ще покрие телата им.
Ами ние, с гайдите, ние какво да правим, го попитахме. Да духаме ли, го попитахме с празни гайди в ръцете.
Духайте, вика, духайте та да надуете гайдите от агнешките кожи и да проглушите ушите на ония, дето само викат по мегданите. А като се навикат по горницата на трапези сядат и Му тялото ядат и Му кръвта пият. Така си мислят, че ще се спасят и после пак по мегдани ще викат и люти лъжи ще казват.
И ние духахме и до ден днешен духаме, като си мислим, че свирим. А само си духаме..... -
Знание от ниво на светско съществувание /бит/ е знание за употреба в света с фундамент "единство и борба на противоположностите" - омагьосаният кръг без изход. И като припомням именития израз, зная, че нищо не зная, който израз е по-скоро нарицателен и не съвсем точен с оригинала, смея да се изразя, че Онова, Другото, дето ни убягва поради ниско нравствено, широко светското "порочно светско" нравствено ниво, е доооста по-по-най. Жизнено достъпно е при съответно поведение и е заслуга от това. А за Поведението /нравствеността/, каквото трябва да е, има доста /и де-бе-ли! / книги. Които много малко четат и още много по-малко разбират, проумяват. Защото са писани с думи, одумващи Неизразимото. А то достига до ума ни в д,уми - до ума - незримо чрез Духа. А Дух на проумление Онова-то - е ЗАСЛУГА и много, даже много рядко - по изключение.А То си съществува, колкото и да се опитват да Го игнорират. Защото е Причина за Съществуване. А какво е? - може да осмисли Съществуването /ни/.
-
Разбирам те напълно и съм съгласен с теб. Но хората никога няма да се отърсят от -измите. Такава им е природата. Предполагам, така е написана и Библията. Някой е казал "Обичайте се!", а после са започнали да обясняват, кой е авторът и какво е искал да каже.
-
Да се обичаш си е също егоизъм, градивен докато не премине границата на егоцентризма. Не отговаряй с клишета, а дай формула! От толкова чатене нищо ново под слънцето.
-
Ама се получи качествен дебат, не мислите ли? Ще цитирам отново пътеводителя ми - Кърт Вонегът. Ние трябва да се оттървем от това, което ни носи безпокойство, каквото и да е то. Цитирам го неточно, по памет, но смисъла си е този.
Да се отървем от а-теизма, от теизма, от гностицизма или а-гностицизма, и от всички останали изми, които ни носят безпокойство. Литературата ни даава метод, или поне писането ѝ. Затова пишете, бришете, но не забравяйте и да дишате и да се радвате на пролетните цветя. -
йеромонах (Атеист Грешников)
„Aгностицизъм е виждането, че съществуването или несъществуването на свръхестествени същества, в частност Бог, е нещо, което остава завинаги неизвестно и непознаваемо.Понятието обаче съществува от дълго време и има различни определения в зависимост от сферата на употреба, но общо казано се използва, за да означи скептицизъм и съмнение по отношение на дадено твърдение. Във философски и теологичен смисъл съществуването на Бог, богове или божества е или неизвестно, или е поначало непознаваемо. По отношение на религията агностик е човек, който се съмнява в съществуването на Бог.“ - от Уикипедия
Така че се вписвате горе-долу точно според духа на публикуваното от вас, но не бъдете, щом не искате.😉 Етикетите нямат значение. -
Обичането в половия смисъл стана твърде сложно, с тоя неолиберализъм, защото никога не знаеш, на какъв обект точно ще попаднеш. От друга страна, това е начин, да си забравиш проблемите, поне за малко, но е възможно, да си създадеш нови. Сложно е, дори науката тук е безсилна. А Анщайн е бил ужасен женкар, не е имал много време за мислене, вероятно е мислил малко, но качествено.
-
Както е казал Айнщайн мисленето е способност, на която все по-малко се отдавам.
Не знам нещо да звучи по едносмислено от "Обичайте се". В половия смисъл говоря -
Хубаво е, да се мисли. Мнозинството от хората подражават и сами се поставят в калъпи. Ако си "неопределен", веднага ти лепват етикет "тоя не е от нашите" и те гледат пренебрежително. Няма смисъл и да се самоопределяш, освен за собствено забавление, наблюдавайки реакциите на другите.И защо ли светът трябва да бъде разбран? Щом си Маринист, умееш ли да плуваш?
"Обичайте се", звучи двусмислено. Да обичаме себе си ли или да се обичаме взаимно? Сам знаеш, че е невъзможно. "Търпете се и се понасяйте", това вече е съвсем реалистично. -
Не бих се определил като агностик. А_ГНОСИС - непознаваем, неоткриваем, незнаен обект, над който субектът седи и си чеше голото теме до кръв в опит да го проумее. Знам, че светът, демек обектът може да бъде изследван, опознат и разбран. Въпрос на време е. Да, винаги ще остане една мънинка непозната част от него, но в това е чарът му.
Ако трябва да се самоопределя, колкото и нахално да звучи това бих казъл, че съм Маринист с леви уклони на елементаризъм. Омръзна ми да усложнявам нещата. Великия Вонегър бе казал някъде, че ние сме това, на което се преструваме. С времето реших на не се преструвам повече на печен пич, на който му е все тая. Защото започнаха да ме приемат като такъв.
А инак давенето на давещия се е в в собствените му ръце и дано да стане в някое топло, южно море. -
От написаното разбрах, че сте агностик, а не атеист, както някои побързаха да ви нарекат. Нормално за мислещ човек, защото, както братя Стругацки казват: „Хипотезата за бога например дава с нищо несравнимата възможност абсолютно всичко да се разбира, без абсолютно нищо да се опознава… Дайте на човека съвсем опростена система за света и тълкувайте всяко събитие въз основа на този опростен модел. Такъв подход не изисква никакви знания. Няколко заучени формули плюс така наречената интуиция, така наречената практична пресметливост и така наречения здрав смисъл. “
-
Това, че ме коментирате тук е толко мило. Колкото и нахално да звучи имам и други писания, които заслужават коментарите ви. Философията не е най-силната ми страна. Мисля, че фикцията я превъзхожда, или поне така ми се иска. Винаги съм търсел идеалния, утопичен свят и като не съм го намирал около себе си съм си го създавал. Поне в писанията... Не идеализирам света. Не. Но и не искам да ме затиска с бездушието и егоизма си
Тези характеристики, които са така характерни за съвремието ни не ги понасям. Ето, сега, когато пиша това в съседния ресторант се вихри дискотека. А е половин час след полунощ вече. Но на кой му пука, че на някой му се спи?! Важното е да задоволим хедонисъичните си нужди от мними удоволствия. Затова ще напиша един разказ за причината, водеща до разрушителна агресия. До войната. Не знам защо нито един от тези, които така гръмогласно инкриминират войната не потърсят поне една причина за нея. Нима отнемането на животи няма причина? Затова аз ще започна моята си война... -
Човешка вяра - религиозна вяра - да не смесваме вярата в живота с религиозната вяра. И религиозния морал с човешките норми на поведение.
И да припомня само, че най-големите терористи и серийни убийци са религиозни фанатици: без значение коя религия, религията си е религия.
Проповедите за всемирна любов са утопия не заради атеистите, а заради религията: в света има господстващи над 80 религии, които проповядват и различен морал, обявявайки всяка себе си за истината, пътят и животът. Много истини, много пътища, много сблъсъци на манталитет, морал и религиозни норми и закони. -
Приемам закачката ти в преименуването ми в ПопникодУмов, заслужена... "Недефинируемият" Логос дефиниран от теб като "функция без съдържание" е просто доказателство, че одумвайки Го, се превръщаме в клети одумковци. И аз, и ти. Но нека се върнем на темата за а-теизма. Непостижимият, неизсказуем, необясним и.... дъра-дъра, като Причина за Съществуване-то, съдържащ в Себе Си уСЛОВията за съществуване /Словото-Логос/, цитирам те: не се поддава на дефиниция, за да може да се потвърди или да се отрече...Тогава защо си а-теист? Думата, не Слово, а-теист има популярното значение за отричане съществуване-то на Бог. Без значение от култа - християнство, ислям, юдеизъм...Защо, като заявяваш, че нито може да се потвърди, нито да се отрече? А и в публикацията си употребяваш думата вяра... По-скоро те разбирам, но искам да ти припомня библейски нравственото изискване: да не въвеждаме в изкушение. Тези, които се колебаят. Например, в демагогиите "добро-зло", "има-няма Бог" и... Та - да се обичаме!
-
От цялото ти излияние, Попникодумов, разбрах, че ме критикуваш за моя а-теизъм. Караш ме да се чувствам виновен, че не вярвам в пророка и в неговата брада. Или в който и да е друг пророк. Логоса не се поддава на дефиниция, за да може да се потвърди или да се отрече. Той е "функция без съдържание".
Затова тук съм сеопитал със своите бедни изразни средства да дам една, донякъде разбираема и приложеима дефиниция на Всичкото. ОБИЧАЙТЕ СЕ.
Знам колко трудно е приложимо това елементарно обяснение и как мнозима се присмиват на инфантилността ми. До сега не можах да намеря по-практичен начин за оцеляване и затова така съм го дефинирал.
и пак: ОБИЧАЙТЕ СЕ! -
Хващам се за "... да приемем, че не вярвам в бог." Което е "модерно", да - и във връзка със съвременното поведение на си-сте-ми-те църкви. От векове такова. В "хармонично" съзвучие с прибавения евангелски текст, като думи от устата Христови: Божието - Богу, кесаревото - кесарю. Които притурени думи оправдават и отвратителното им поведение спрямо Нравствеността като Слово /не думи/ от устата божии, незримо достигащо чрез Духа /от Бога/ до ума ни да се спасим, спасим-опазим заобикалящия Свят. Не само е модерно, отдавна е неотложно, да, стремящите се към Нравственост-та, да се еманципират от лицемерието на системите-църкви, "етико-нравствени школи", систематични "учения"... от дуОвниците им, били исторически винаги в позиция на благословена свише власт, светска или дуОвна. Като "благословен" съюз от притурените уж христови думи - данък и към Бога, и към кесаря... Та, дотук - съгласен съм. Но не и с "подчертания" ти А-теизъм. Не богохулствай. Срещу Причината за Съществуване - Бог...
-
Да се обичаме е копнеж на всеки човек, не мислиш ли? И сега ако се обърнем към реалността, виждаме как всъщност не можем да обичаме, или обичаме много малко, или обичаме недостатъчно. Все се появява някакъв дефицит на обич. И точно тук Господ Иисус Христос говори за пълнотата на любовта: Обичай Бога със цялото сърце, душа и разум и тогава ще можеш да обичаш ближния като себе си! Това е.
-
Хареса ми идеята, тя е в заглавието.
-
Вяра без истина се нарича заблуда. А дали определена вяра е истинна или не, разбираме опитно. Удобно пропускаш, че Господ Иисус Христос е казал “Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си” (Лука 10:27) Или ще вярваме наполовина на думите му?
-
Прочетох с интерес и удоволствие...
Моите почитания! -
Felix qui potuit rerum cognoscere causas. е рекъл Вергилий /Щастлив е този, който е разбрал причините на нещата/. Не знам колко от нас са ги разбрали и дали са щастливи, но поне ги търсим. А вярващи или невярващи, ако хората се обичат светът ще е прекрасен...Аз не мисля, че човек за човека е вълк, поне не мнозинството от хората. Но неолиберализма ще ни докара до там...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Кой ще каже?