йеромонах (Атеист Грешников) 7 декември 2017 г., 17:47 ч.

Обичайте се 

357 5 2

Не знам дали съществува бог. Според вярващите това означава, че не вярвам в бог. Добре, няма да споря с тях. Опитал съм и знам, че е безполезно.
Ще ме анатемосат отново, а не искам да изпитвам чувство на вина от анатемата. За по-голямо удобство на повествованието ни да приемем, че не вярвам в бог. Дали това е приемливо, или не. Дали трябва да парадирам с него или не? Не знам. И да ви кажа хич не ме интересува. Да кажем, че ще се лиша от това удобство и с пълно съзнание ще се опитам да не се възползвам от хлъзгавите пътеки на вярата. Винаги съм приемал, че религията, която и да е тя, се опитва да монополизира вярата, чувството за справедливост и спасението. Мисля, всъщност твърдо вярвам, че всеки здравомислещ сапиенс може да се възползва от тия етични норми и без религиозните услуги.

Този мой своеобразен атеизъм (въпреки, че не съм и атеист, но ще приемем това определение за по-голямо удобство при излагане на тезата ми) не означава, че не вярвам в Христос. Или по-точно в човека Исус, който ни даде най-етичната система, позната на човешкото общество. Освен като най-етична тя може да се определи и като най-опростената и лесно приложима. Никой не може да се съмнява, че проблемите на съвремието ни се дължат основно на липсата на една категория, която може твърдо да се каже, че е основополагаща. И човека Исус видя нейната липса и я формулира кратко, точно и пределно ясно:

ОБИЧАЙТЕ СЕ!

Не знам някой до сега да е дал по-разбираема, приложима и категорична формула за оцеляването от тези десет букви, съчетани само в две думи. Толкова е ясно и просто, че е трудно да се повярва, че никой преди него не се е сетил. Още по-трудно може да се разбере защо толкова упорито продължаваме да я пренебрегваме в съвремието, след като той ни я каза. Вероятно тук религиозните ще ми отговорят, че божия план включва и Сатана, когото вероятно трябваше да именувам с малка буква. Изпитанията на бога се явяват като противотеза за единствеността му и неговата неповторимост. Аз ги възприемам дуално, но може това да е грешка на растежа ми.

Тук идва мястото, където трябва да обясня моята си, лична дуалност. Как съчетавам материализма (ух, че я мразя тая дума, нека да я заменя с РАЦИО) със вярата - ЛОГОС. Не, не се опитвам да спечеля благоразположението и на двете страни, въпреки, че клоня определено към рациото, отколкото към логоса. Но нека да видим какво ни даде това рацио и какво ни отне. Несъмнено технологичния напредък е резултата на упоритото прилагане и безусловно следване принципите на рационализма. Това направи ли ни по-щастливи? Моя отговор е не. Всяко историческо време е имало своите периоди на отчаяние, деструктивизъм и разруха. Аз смятам, че в момента се намираме на такъв етап от човешкото развитие, когато количествените натрупвания не носят удовлетворение и се израждат в сляпа алчност и социална несправедливост. Но вижте технологиите. Те разцъфтяват. Дали ще последва някакво революционно преображение не знам, но твърдо вярвам, че обществото не може да се развива повече чрез съвременните си отношения. Тогава, къде тук е мястото на вярата, на логоса? Нужен ли ни е той? Да, нужен ни е. Упованието иде да ни накара да повярваме в себе си и да продължим напред. Дали ще се заобичаме? Едва ли. Човек упорито доказа вълчата си природа и римската максима „HOMO HOMINI LUPUS EST” доказа своята жизненост пред исусовото „ОБИЧАЙТЕ СЕ“. Но пък вълците са едни от най-държеливите и умни бозайници, ако изключим някои примати, намиращи се в хранителната верига на комарите. Без вяра сме обречени да затънем безвъзвратно в студа на съвременните технологии, без дори да ги разберем напълно. Да си спомним и Чаплин, който ни каза още преди век, че машините ще ни убият. И те вече го правят. Именно тук иде нуждата от упованието и надеждата, от вярата и любовта. Затова преди години в едно друго есе написах, че:

НАУКАТА НИ ПОМАГА ДА РАЗБЕРЕМ СВЕТА, А ВЯРАТА, ДА ГО ПОНЕСЕМ

Приложима ли е тая формулировка без религиозните норми и догми? В какво да вярваме? Ще цитирам думите на Йешу от поредицата ми Едем. На въпроса на Отца в какво вярва, той отговаря така:
“вярвам в слънцето, въздуха, във водата и вятъра. Вярвам в песента на славея, в свободата на пространството, във веселбата на времето. Вярвам във святостта на истината, в свободата на волята и красотата на Нея, жената. Вярвам в добрината и взаимността, в уюта и щастливото бъбрене на децата, в усмивките на хората и добрите намерения на божествата. Вярвам и в твоята добрина и в това, че взимаш най-правилните решения за всички. Вярвам и в себе си, в Гавраил и всички архангели. Вярвам в труда на демиурзите и съзидателността им, в безпогрешността на святите и мъдростта на минали, настоящи и бъдещи богове. Вярвам, Татко!“
Мисля, че ви дадох много и все разнообразни поводи да вярвате, без те да са непременно канонични. И ще добавя още една, позната и проста теза: обичайте се!

© Атеист Грешников Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • voda (Елица Ангелова) Прочетох с интерес и удоволствие...
    Моите почитания!
  • ЛюсиЦ (Люси Петкова) Felix qui potuit rerum cognoscere causas. е рекъл Вергилий /Щастлив е този, който е разбрал причините на нещата/. Не знам колко от нас са ги разбрали и дали са щастливи, но поне ги търсим. А вярващи или невярващи, ако хората се обичат светът ще е прекрасен...Аз не мисля, че човек за човека е вълк, поне не мнозинството от хората. Но неолиберализма ще ни докара до там...

© 2003-2018, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.