Не знам кога се влюбих в теб, не усетих как стана, но изведнъж се оказа толкова трудно да си далеч от мен. Чувствах те като сестра, наричах те “сестра ми”, но вече всичко се промени - вече ме боли да те наричам така, защото искам да те нарека “слънце, мила или патенце”. Толкова банални неща, но искам да ти ги казвам всеки ден, всеки час, всеки миг, ангел мой. Ти си моят наркотик, ти си слънцето, луната и звездите. Аз съм вълкът, а ти моята вълчица. Аз съм лъвът, а ти си моята лъвица.
Страх ме е да ти кажа “Обичам те”, защото знам, че ще ми отвърнеш с онзи нежен ален глас, който ми е толкова приятен. Знам, че ще го кажеш, но все едно говориш на брат си. Боли ме... Опитвам се да ти го покажа по начин, който да разбереш, но ти не осъзнаваш. Виждам как не искаш да приемеш думите ми по друг начин и сълзите напират в мен, сърцето ми бавно и мъчително се къса, но знай, че то остава при теб. Показвам ти любовта си дискретно, наслаждавам се на вскеи миг със теб. Ядосвам се, когато си наранена и ...