Не знам кога се влюбих в теб, не усетих как стана, но изведнъж се оказа толкова трудно да си далеч от мен. Чувствах те като сестра, наричах те “сестра ми”, но вече всичко се промени - вече ме боли да те наричам така, защото искам да те нарека “слънце, мила или патенце”. Толкова банални неща, но искам да ти ги казвам всеки ден, всеки час, всеки миг, ангел мой. Ти си моят наркотик, ти си слънцето, луната и звездите. Аз съм вълкът, а ти моята вълчица. Аз съм лъвът, а ти си моята лъвица.

   Страх ме е да ти кажа “Обичам те”, защото знам, че ще ми отвърнеш с онзи нежен ален глас, който ми е толкова приятен. Знам, че ще го кажеш, но все едно говориш на брат си. Боли ме... Опитвам се да ти го покажа по начин, който да разбереш, но ти не осъзнаваш. Виждам как не искаш да приемеш думите ми по друг начин и сълзите напират в мен, сърцето ми бавно и мъчително се къса, но знай, че то остава при теб. Показвам ти любовта си дискретно, наслаждавам се на вскеи миг със теб. Ядосвам се, когато си наранена и се страхувам да не сторя и аз това. Не искам да плачеш заради друг, но още повече заради мен. Мразя онези момчета, с които дружиш. Виждам искрата им в погледа, когато те видят, усещам желанието им към теб, но най-мразя, когато видя това желание и във теб. Мразя да гледам как им се усмихваш, как нежно ги прибираш в обятията си и ги целуваш толкова вълшебно!

    Всяка вечер заспивам с образа ти в главата си, в главата ми непрекъснато звучи твоят глас и смях. Той е толкова омаен, все едно чувам песента на птиците. Представям си ни в някоя райска градина, под нощното небе, как сме двамата прегърнати, как вървим по алеите, хванати за ръце и как долепяме понякога устни. Искам да те прегърна и никога да не те пусна. Желая да те закрилям от всеки, искам да съм твоят пазител. Понякога стигам до там, да си мечтая за сватбата ни, за малък бял дом, няколко деца в къщата или двора. Искам ти да си моя завинаги...

   Обичам, когато ми искаш съвет и аз ти го давам. Обичам, когато ми се обадиш и ми кажеш, че се нуждаеш от мен. ”Идвам веднага”  казвам ти аз и гледам възможно най-бързо да пристигна. Страхувам се някой друг да не ти помогне, някой друг да не те утеши... Искам понякога да ме ревнуваш от онези момичета, които се правя, че обичам, но ти не го правиш. Виждам искрената ти радост, когато съм с друга и когато се правя на щастлив. Не разбираш ли, че това ме наранява? Искам веднъж да те видя натъжена, защото съм с друга, защото ти не си в моите ръце, защото не съм прегърнал теб, а нея... Не искам да си тъжна, искам просто да ми дадеш знак, че и ти ме обичаш по друг начин.

   Писна ми да се преструвам! Писна ми да се правя на щастлив пред другите! Във душата ми е само мрак, защото ти не си до мен. Копнея за целувките ти, нежните ти пръсти да са вплетени във моите. Писна ми от тези мечти, защото искам те да са реалност. Писна ми да те наричам “сестро”! Искам да съм твоят ангел, твоят принц-мечта, твоето момче. Искам да произнасяш името ми с цялата си любов и нежност... Писна ми да се правя на пиян, за да те целуна!

   Споменът за онази нощ е още в мен. Трябваше да го забравя, но беше толкова вълшебно! Тогава ти беше моя, както желаех. Отдаде ми се цялата, с цялата си нежност и доброта. Отдаде ми любовта и тялото си, но защо само за една нощ?! Хареса ми толкова много, че не можах да го забравя. Тогава исках да ти кажа чувствата си, но ти заспа. Реших, че ще изчакам сутринта. Не мигнах, прегръщах те нежно, мислейки си за утрото, когато щях да ти призная, когато щях да ти разкрия всичко, но ти не се събуди с радост до мен. Погледна ме объркана, видя разхвърлените дрехи и излетя от стаята, като взе своето. След малко дойде и ми каза само едно “Съжалявам”. Последва тишина, замина си и ме остави наранен. Тогава плаках, любима моя, защото се чувствах толкова огорчен! Светът ми се срина, но още имах надежда. Тя тлееше в мен, макар и забравена. Ти не ми се обади, не ме потърси, не вдигаше телефона, не пишеше в скайп, не отговаряше на СМС-ите... След няколко дена, които ми се сториха цяла вечност, ми вдигна телефона. Беше плакала, разбрах го по пресипналия глас и се надявах да не съм виновника аз, но уви! - бях. Казах ти да го забравим, ако това те наранява и ти с охота се съгласи. Останахме си пак приятели, но за теб това е сякаш игра - за мен не е. Ти си моят свят, не го ли разбра?