"Oбичам те, мое мило Отечество!"

     “Oбичам те, мое мило Отечество! Обичам твоите балкани, гори, сипеи, скали и техните бистри и студени извори! Обичам те, мой мили краю! Обичам те от всичката си душа и сърце…”

      Така Любен Каравелов описва своята любов към Отечеството в повестта си “Българи от старо време”, но това е и моето Отечество, това е и моята любов.

      Обичам го това Отечество силно и безрезервно, както обичам своето семейство - защото то е единственото, което мога да имам. Затова го обичам, въпреки неговите недостатъци. Отечеството ми не е просто едно географско понятие. То е цялата история на моя народ с неговото минало, настояще и бъдеще, с неговия бит и култура и с прекрасната си природа - несравнима с ничия друга по света. То е майчина милувка, първата целувка, то е бащината стряха. То е вдъхновило сънищата и въжделенията на много творци и моите дори.

Може би ви е чудно кое е това Отечество, а може би ви е ясно…

Да! Това е България! Страната на Ботев и Левски. Страната, която е преживяла много войни, която е загубила хиляди знайни и незнайни герои, но която е родила Вазов, Елин Пелин и Яворов. Това е земята, която притежава високи балкани, гъсти гори, буйни реки, красиви езера, скали, красиви цветя и дивни ливади.

Тези земи са родили и Орфей, тук се носи чудна музика, възпяваща невероятен народ!

     Обичам те, мое мило отечество! Казват, че човек не може да прави избор на родители и Родина. Вече зная: съдбата е направила най-правилния избор за мене!