Oгледално Отражение
Срещу мен стоеше тя, говореше колко я боли, плачеше… в ръцете си държеше счупено огледало, парчета кървави мечти, надежда, куп лъжи и обещания… хиляди истории…. Каза, че се чувства някак чужда, сам-сама на света… Питаше къде е сбъркала, къде беше точката на пречупване в нея…
Погледнах я, косата ù падаше в безпорядък, сълзите ù си проправяха път между ръцете ù и капеха върху огледало… Тя гледаше счупеното си отражение…
Някак знаех как се чувства, какво изпитва и за какво мечтае, сякаш знаех коя точно Тя e… Tя ме попита: “Pазбираш ли, знаеш ли какво е да се самоизгубиш, да не знаеш вече какво точно искаш, накъде си се запътил, да се гледаш и да не се познаеш…?!?”
Но аз не отговорих, дълбоко в себе си си казах: “ДА, всеки се е губил някога, но сърцето само намира пътя обратно към себе си!!!”
Погледнах я, а в образа ù себе си познах....
Но това беше част от моето минало аз…. онова слабо момиче, носило куп страхове в своето сърце, незнаещо ни, посокa, ни цел… лутащо се…
Може би години бяха минали, но споменът огледален ми припомни… Сега стоеше истинската ТЯ, нямаше и помен от миналата…. Сега гледах с поглед нов, чувствах се достатъчно силна, за да продължа напред… Усмивка озаряваше лицето ми, времето и сърцето ми ми помогнаха да се открия, вече знаех какво искам и как да го постигна, знаех точно Kоя съм… вече не позволявах да бъда наивно залъгвана… Усмихнах се, пак пред мен стоеше TЯ, очите ù искряха, говореха хиляди истории… за успехи и щастие, които бяха изпълнили душата ù сега. Лицето ù бе някак по-различно, Тя беше отново щастлива, ТЯ бе себе си, бе се преоткрила и сега нищо друго не ù трябваше… Тя знаеше коя е точно, та нали това се питаше преди време…О зарена с поглед нов тръгнах по Своя път… и сякаш промяната се забеляза…
Непознат човек към мен се приближи и ме попита: “Извинете, засичаме се всеки ден, а усмивката Ви, нещо в излъчването Ви е някак различно, странно е, че питам, извинете, но каква е вашата тайна?
Усмихнах се на този странник, търсещ отговора, който търсех аз преди, казах само: “Аз не живея вече в този свят и това е някак странно, да ви кажа, аз живея, за да подарявам ден за ден щастие, а не тъга на хората, търсещи цел в живота…”
Усмихна се и той и каза: “Вече имам и аз какво на другите да подаря…”
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Сара Дочева Todos los derechos reservados
