10.08.2012 г., 18:04 ч.

Oгледално Отражение 

  Есета » Лични
1418 0 4
2 мин за четене
Срещу мен стоеше тя, говореше колко я боли, плачеше… в ръцете си държеше счупено огледало, парчета кървави мечти, надежда, куп лъжи и обещания… хиляди истории…. Каза, че се чувства някак чужда, сам-сама на света… Питаше къде е сбъркала, къде беше точката на пречупване в нея…
Погледнах я, косата ù падаше в безпорядък, сълзите ù си проправяха път между ръцете ù и капеха върху огледало… Тя гледаше счупеното си отражение…
Някак знаех как се чувства, какво изпитва и за какво мечтае, сякаш знаех коя точно Тя e… Tя ме попита: “Pазбираш ли, знаеш ли какво е да се самоизгубиш, да не знаеш вече какво точно искаш, накъде си се запътил, да се гледаш и да не се познаеш…?!?”
Но аз не отговорих, дълбоко в себе си си казах: “ДА, всеки се е губил някога, но сърцето само намира пътя обратно към себе си!!!”
Погледнах я, а в образа ù себе си познах....
Но това беше част от моето минало аз…. онова слабо момиче, носило куп страхове в своето сърце, незнаещо ни, посокa, ни цел… лутащо се…
Може би години бяха ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сара Дочева Всички права запазени

Предложения
: ??:??