Някога огньове, запалени по хълмовете, са сигнализирали за настъпваща беда, за нахлуващ в земите враг, или са препредавали вестта за бляскава победа.

В тревожно очакване хората са отправяли взор към издигащия се нагоре дим, за да зърнат сред него какъв е цветът на пламъка. Дали означава повод за празнуване, или  е знак да вземат оръжието и да се подготвят за битка...

Днес тези неща са забравени. Хората са разглезени и заслепени от псевдосигурността на средствата за масово осведомяване. Никой не вдига поглед към хълма си. Компютър пресмята процентите на опасност вместо нас и показва модел на това накъде се движи облакът, или откъде се задава торнадо. Но дали е така и дали е навреме?

А когато димът възвести избора на нов папа, няма кой да разтълкува дали това е на добро, или е сигнал за идването на Антихриста...

У всеки от нас свещичката, запалена с вяра, е малък модел на огъня на хълма,  символ на победата и надежда врагът да отстъпи. Тя е вихър от пламъци, който изгаря всяка завист и зло и вечен олтар в памет на достойните хора, които се жертват за нас.

Приспаното съзнание не иска да се раздели с илюзията на удобството и комфорта. Дъвче щастливо добре гарнираната с оцветители и аромати „информация” и отново потъва в хипнотичния сън на заблудата. Божиите искри, угасени от вятъра в главата, отдавна са се превърнали  в тлеещи въглени, скрити под пепелта. Един ден ще изгорят жестоко ръцете на онзи, дръзнал да зарие собственоръчно огъня. Възможно е картонените кули от планове, свързани с ежедневието, да рухнат под напора на урагана от икономически промени и да останем с един-единствен вързоп от вещи – този от всички наши мечти и въжделения. Дано в такъв момент  да  има хора на хълма, които да запалят огъня на Надеждата. Защото за празнуване ще бъде твърде късно, а димът, който ще се отправи към небето, ще бъде обагрен в червено.

Компютърът не може да пресметне момента на настъпващата духовна гибел, нито да я предотврати. Днес всеки от нас избира своя папа и своя цвят на дима. Пътят ни лъкатуши през стръмни и често недостъпни места, ширва се през необятни равнини, или остава скрит зад върхове, губещи се във висините. Но винаги очите ни трябва да бъдат отворени. За да усещаме със всичките си сетива, за да попиваме онова, което Природата ни нашепва. И когато лумне огънят на хълма, да бъде с цвета на Победата. И най-важното – да го запалим сами!

Кирил Палачоров, Бургас