Омразата е чувство, силно безпокойство, за някой - начин на живот!
Никой не се ражда с нагласата за злоба.
Тя се появява в неочакван час, провокирана
дори от дума- остава до последния ни дъх.
Не искаме да ни обзема- по-силна е от нас.
До вчера чужда, а сега ни следва,
не дава ни покой. Приятелите в миг разделя и няма
път назад. Отрязана е тънката дантела, няма чувства и любов.
В главата /като пчелен кошер/ няма други мисли - една е - как
да отмъстим? Преследва ни, за нея няма ден и нощ. Живеем в черна бездна,
дълбока и без край. Сами сме, колко тъжно- не виждаме живота с целия му чар... А той е дар от бога и то ВЕДНЪЖ!
Не се мразете, не рушете крехкото стъкло, с любов го обгърнете и ще се превърне в бетон. Малко сили положете и семето ще порасте, късайте от него и го носете в сърцето. ...