Описателно-сравнителен абзац

Човек трудно може да си представи две толкова различни кучета да живеят заедно. Именно такива са моите домашни любимци - Ричи и Тоби. Макар, че е по-малък на години, Ричи е по-едър - тежи цели шестдесет килограма! Той е направо грамаден - всички го намират за страшен. Тоби, от своя страна  е дребничък и тежи не повече от двадесет кила. Като го видят, хората му се радват: “Колко е сладък!”  Ричи и Тоби са съвършено различни и на цвят. Дългата мека козина на Ричи е бяла на светли и тъмни кафяви петна. Всъщност това е характерната окраска за неговата порода - каракачанска овчарка. Тоби, чиято порода баба ми определя като “боянска подобрена” е наметнат с гладко рижаво кожухче, с което прилича на лисичка. Когато край оградата ни минава човек или кола, от нашия двор се чува забележителен дует: гласът на Ричи кънти страховито, а редом с него се чува пискливото джавкане на Тоби. В първия момент минувачът се стряска, а в следващия се развеселява при вида на тези необикновени пазачи.