Дали ще мога да пиша тук и аз още не знам,но ето-
ще опитам.Първи май е,добре че погледнах компютъра,иначе
нямаше да знам,че днес е празник.По нищо не си личи.Мрачно е,
няма слънце.Цяла нощ ръмеше.Дърветата са цъфнали,но някак
тъжно са навели мокрите си клонки.По избуялата трева пъплят
охлюви.Май само на тях им е добре.Жълтурчетата са затворили
хубавите си цветчета,а тревата е посипана с безброй бели сне-
жинки.Не,не сняг,а мънички бели листенца от черешките,които
вече прецъфтяват.Една дълбока и безкрайна тишина е обгърнала
всичко наоколо.Онези птички,които вчера не престанаха да ми
пеят,сега ги няма.Скрили са се някъде и чакат дебелите облаци
да се отдръпнат.Тази студена и влажна тишина ме кара да си
спомням за времето,когато всичко беше различно.Живеехме
на село и една ограда само ни делеше от сега "старото" училище.
Много преди празника всички знаехме за него.И как не-учехме
стихотворения посветени на него.Ученическият ни хор вече беше
готов с подходящите за празника песни.В училището имаше много
деца.Единадесет класа,по две паралелки от всеки и по 35-36
деца в паралелка.Сутрин към 8ч отивахме в училищния двор.
Всички празнично облечени и с цветя в ръцете.Та там цветята
и сега са си нещо,което се намира в изобилие във всеки двор.
Строявахме се в редици,най-отпред беше духовата музика.Мани-
фестирахме до площата.Пак там от други краища на селото идваха
и работещите хора.Тогава имаше много предприятия там и всички
работеха.На площада след поздравленията от по-първите хора в
селото започваше концерт.Краят винаги беше едно голямо хоро,
на което всички се хващаха.После започваше още по-веселата
част.Нямаше дом без приготвено печено агънце.Стола на учили-
щето и този на ДЗС-то бяха пълни-правеха се банкети,които пак
завършваха с хора и танци.В читалището обикновено имаше и
концерт от местните артисти-самодейци.Беше хубаво и празнично.
От километри си личеше,че е празник.А сега?Може би съм пооста-
ряла и не мога да видя празничното,а може би,просто си го няма.Кое ли от двете е?Селото е на изчезване.Не,не то,а хората,които някога
живееха там изчезнаха.Училището е почти празно,вероятно ще го
затворят от тази есен.Глухо и пусто е навред.Няма предприятия,
безработицата изгони по-младите по чужбина и по градовете,а тези
които останаха бавно и славно си умират полека.Всеки ден почти
по един,а понякога и по повече.Казват,че покрай границата с Маке-
дония нямало радиация и замърсявания от войната,но дърветата
изсъхват,доматите чернеят,а хората...и днес на празника се чува
само почукването на едно-две бастунчета по новите плочки,сложени
по проекта "Красива България".

  01.май 2006.г.