Седя, вгледана в една точка и си мисля за теб. Защо винаги, когато съм сама, ти идваш, за да ми правиш компания?... Всяка самотна минута е посветена на теб! А колко искам да ме оставиш сама и никога повече да не идваш в съня ми и в съзнанието ми... Дори когато целувам друг, твоето лице изниква в ума ми... Няма ли да ме оставиш на мира? Не ти ли омръзна да се ровиш в душата ми и да се разхождаш из сърцето ми?
Най-спокойно обикаляш стаите на съзнанието ми, влизаш във всяка и объркваш всичко... А когато излезеш, аз трябва да подредя всичко, до което си бил... Но как да се докосна до това, до което си се доближил, след като ще залича всеки твой отпечатък!? Не смея да пипна това, което ми принадлежи!
Затова и те оставих толкова години там, заключен в сърцето ми... Просто нямам смелостта да те пусна, да те освободя, защото не знам какво ще съм без теб и без хаоса, който цари в мен! Осаваш в мен завинаги! Не защото нямам сили да те махна, а защото имам сили да те обичам!
© Любомира Todos los derechos reservados