Осъзнаване
Едно момиче стои само на ръба на една бездна”, гледайки стръмните скали под себе си и морето разбиващо се в тях. Тя знае, че в любовта всичко е по същия начин, но все пак иска да поеме риска, иска някой да я обича такава каквато е, иска някой да бъде с нея и да ù помага, когато е сама, иска едно момче, което да я разбира, а много ли иска тя…? Мисля, че не! Тя продължава да гледа надолу към заострените скали и си мисли: „ Ако скоча, какво ще стане, дали някои ще се сеща за мен, на кого ще липсвам, някой въобще познава ли ме… Май не. Тогава какво губя, защо не се изправя и поне веднъж да поема риск, защо не скоча?” и тя бе готова, бе решила да го направи, макар да имаше смесени чувства, макар да не знаеше дали е вярно, тя бе готова да се хвърли и да се слеe в едно със земята и морето, бе готова на това. В последния си миг живот тя си помисли: „ Оу, Господи, ако поне един човек ме обича и мисли за мен, дай ми знак да не правя това, моля те! ” И тя изчака, но нищо не се случи и тогава със сълзи в очите тя бе решена, тя бе готова. Засилвайки се към края, изведнъж видя светкавица, а след това чу гръм и разбра, че е сгрешила, разбра, че това е знакът, но бе твърде късно. Ръбът бе едва на сантиметри, но едновременно бе на километри. Но изведнъж чужда ръка я сграбчи и тя си помисли: „ Явно някой ме обича, явно някой мисли за мен, но го осъзнава в последния момент, а явно това е любовта, чакаш дълго време и когато си се предал, някой те намира, някой ти помага.” Тя се обърна, нo не видя лицето на човека, спасил живота ù, само усети парфюма му. Бе момче, което ухаеше на… и тя не можеше да го опише... просто бе невероятен аромат, който нямаше да забрави никога. И изведнъж чу женски глас да вика името ù. Това беше госпожата ù по български. Събуди се и разбра, че е в час, разбра, че всичко е било сън, както винаги. Звънецът би и докато излизаше навън, някой я спъна и тя падна, а нещата ù се разсипаха на пода. Започна да ги събира сама, никой не ù помогна, тя нямаше добри приятели, а само познати, които я използваха, когато им бе угодно. И изведнъж усети една ръка, която я хваща за рамото и ù подава нейната тетрадка. Усети онзи парфюм, неописуемия аромат от съня ù, но докато се обърне да види човека, той вече бе изчезнал сред тълпата от хора, а ароматът му остана в съзнанието ù. Тя разбра, че сънят ù е бил знак, както светкавицата и гръмотевицата. Осъзна, че някой я обича, макар и да не знаеше кой. Тя реши, че ще се бори, че ще продължи напред и че ще чака колкото време е нужно. И за последен път си помисли нещо съществено за деня: „Все някога ще дойдат и при мен, рано или късно и на моята врата ще почукат ПРИЯТЕЛСТВОТО и ЛЮБОВТА, хванати за ръка и тогава ще съм най-щастливото момиче, защото някой ще ме обича истински."
© Иванина Янакиева Todos los derechos reservados