Осъзнаване
Едно момиче стои само на ръба на една бездна”, гледайки стръмните скали под себе си и морето разбиващо се в тях. Тя знае, че в любовта всичко е по същия начин, но все пак иска да поеме риска, иска някой да я обича такава каквато е, иска някой да бъде с нея и да ù помага, когато е сама, иска едно момче, което да я разбира, а много ли иска тя…? Мисля, че не! Тя продължава да гледа надолу към заострените скали и си мисли: „ Ако скоча, какво ще стане, дали някои ще се сеща за мен, на кого ще липсвам, някой въобще познава ли ме… Май не. Тогава какво губя, защо не се изправя и поне веднъж да поема риск, защо не скоча?” и тя бе готова, бе решила да го направи, макар да имаше смесени чувства, макар да не знаеше дали е вярно, тя бе готова да се хвърли и да се слеe в едно със земята и морето, бе готова на това. В последния си миг живот тя си помисли: „ Оу, Господи, ако поне един човек ме обича и мисли за мен, дай ми знак да не правя това, моля те! ” И тя изчака, но нищо не се случи и ...