Има неща, които те поглъщат... изцяло. И те правят силен. Или безсилен, твърде безсилен пред тях самите. Така е със силните чувства, с безкрайно силните и безсилни (пред света) усещания. Да им се подчиниш ли? Или да ги убиеш в себе си жестоко и необяснимо, безмилостно и непонятно. Може би от страх... пред силата им всепоглъщаща и мощна. Или страх от себе си пред тях - безволев, подчинен, безвластен. Безсилен пред смъртта и силата им вечна. Едно от двете. Друг път няма. Но дори така дилемата е тежка. И дори така дилемата е пълна: Смърт на усещания силни или Сила на безсмъртни чувства, всевечни?!...

    Пътища два...

... А пътникът е само един!!!

    И посоката - една-единствена само!

    Дори когато сме двама...

    Дори и защото други няма...

Отговорът е Само Един,

   и затова е Така Неделим;

       Но в очите ми сега е Само Дим.

           А в сърцето ми - Път Непроходим!?!

   Ще стигна ли Отвъд -

        Може би, но някой Следващ път...