Отказах вечността

          Отказах вечността на страданието си, само за да те докосна. И всичко, което усещам сега е твоята миризма. Ти си най-близкото нещо до Рая, което имам в момента. Не искам света да ме види така, както ти надничаш в моята душа. Ти ме познаваш по-добре от всички, които са били някога. Познаваш истините между лъжите и кървиш, само за да усетиш, че си жив. Ти ме разбираш, защото всичко, което някога си градил ще се срине, само с една дума от моята уста. Ще откажа вечността на изгнанието, което избрах, за да се отдам на теб, дори за малко, в плен на твоите слова.             Не искам светът да види колко те обичам, защото едва ли ще ме разбере. Светът не разбира, че не всичко може да бъде пречупено под ударите на съдбата. И хиляди години да минат, аз пак бих се предала на теб. Не бих забравила никога думите. Думи за любов, думи обещаващ, думи даващи... Толкова много любов, че сърцето ми не издържа вече. Задушавам се от собствената си обич към теб, а тази която ми връщаш обратно, още повече ме задушава. Не мога да си представя, че ще те загубя.

            Изгради ме във въображението си, такава каквато ме искаш, защото няма да съм дълго. Не искам да остана. Защото веднъж остана ли, само смъртта ще може да ни раздели. Виждаш ли, колко силно обичам. Готова съм да жертвам себе си, за да имам завинаги теб. Не ми разказвай за бъдещето. Не искам да знам. Не искам излишните ти планове. Искам да живея днес и сега. Искам да живея за мига, прекаран в твоите прегръдки.

            Ще се биеш ли за мен, ако някой друг предпочета. Така както аз бих се борила, за да запазя в теб страстта. Сега е мой ред да ти покажа нещо. Да ти покажа какво искам от живота си. Да ти покажа как обичам.

Няма значение какъв образ заемаш, просто бъди там, когато почукам на вратата на сърцето ти. И бъди дъха на дробовете ми, думата на устата ми, блясъка в очите ми. Нека ти покажа, как ще те усещам, дори да сме на километри разделени. Няма да е лесно да те обичам, но ще мога да се постарая. Задръж ме, дори само като спомен.

            Отвори сърцето си и поеми дълбоко въздух. Ако това не е любовта, когато един ден друга дойде не я оставяй да избяга.

            Сантименталностите в сърцето ми сътвори. Мразя те за това. Бях добре, когато те нямаше в живота ми, а сега ме раздират съмнения. И пак ще се преборя, заради себе си и ще обичам once again.