В първата част на този текст беше разказано накратко за 60-годишния цикъл на китайския хороскоп и за свързаната с него повторяемост на историческите събития през интервали, кратни на 60 години. Нека да продължим с примерите в тази насока.

След първото падане на Наполеон Бонапарт от власт през 1814 година Холандия и Белгия са представлявали една държава, наречена Обединено Кралство Нидердандия. Холандският крал е бил също така велик херцог на Люксембург.

През 1830 година избухва Белгийската революция и Белгия става независима държава. Така белгийците-католици се отделят от холандците-протестанти.  През 1890=1830+60 година на престола на Холандия се възкачва жена – кралица Вилхелмина – и Люксембург се отделя от Холандия, понеже салическият му закон не допускал да бъде управляван от жена.

През 1950=1890+60 година Белгия се оказала на ръба на разцепването по етнически признак. Кралят Леополд III е бил критикуван за нееднозначното си поведение по време на фашистката окупация и за да придаде легитимност на оставането си на власт, предложил избирателите сами да решат чрез референдум дали той да запази престола или не. Холандски говорещите фламандци, населяващи северната част на страната и относително по-привързани към католическите й традиции, гласували масово за оставането му на власт, а френски говорещите валонци от нейния юг, сред които пролетарският дух присъствал по-силно, били предимно против. Сумарният резултат бил в полза на краля (фламандците са повече от половината от населението на Белгия), но започналата обща стачка го накарала да абдикира, предоставяйки престола на сина си Бодуен.

През 2010=1950+60 година Белгия остана 10 месеца без правителство. Никоя политическа групировка не можа да набере абсолютното болшинство, позволяващо й да управлява страната. Активно се говореше за възможността фламандците да се отделят, понеже не искаха да плащат социалните осигуровки на валонците. През XIX век последните са били в доминиращо положение и в началото официален език на страната е бил само френският. Но с изтощаването на въглищните мини на Валония и с увеличаването на ролята на речното и морско корабоплаване, контролирани от севера, ролите се сменили. И се открила възможност фламандците да се реваншират.

И за да приключим със страните от Бенелюкс, нека отбележим, че Люксембург в миналото е бил по-обширен, но се свил до сегашните си скромни размери вследствие на три разделяния, първото и третото от които се случили през 1659 и 1839=1659+3х60 година.

В родната ни история е записана трагичната година 1393, когато османските турци превземат Велико Търново. А 60 години по-късно, през 1453 година, пада и Константинопол. Това са били столиците на двете държави, представлявали първата пречка за отоманската експанзия в Европа. Впрочем сред неуспехите на Османската империя също откриваме периода от 60 години. Първата обсада на Виена през 1529 година е последвана 300=5х60 години по-късно от Адрианополския договор (1829), по силата на който Гърция получава независимост. Османлиите си счупват зъбите пред портите на Виена за втори път през 1683 година, а през 1923=1683+4х60 година Лозанската конференция определя границите на съвременна Турция.

В първата част на този текст беше споменат и полупериодът от 30 години, нечетните кратни на който са свързани с двойки събития, съчетаващи аналогия с контраст. Ето още няколко примера в този смисъл.

През 1989 година Полша, Чехословакия, Унгария, Германската Демократична Република, Румъния и България напуснаха Варшавския договор, а през 2019=1989+30 година Великобритания излезе от Европейския Съюз. Аналогията се състои в излизането на една или няколко държави от някакъв съюз, а контрастът е между военния съюз, касаещ 1989 година, и политико-икономическото обединение, касаещо 2019; също така и във факта, че става дума за обединения с противоположни политически платформи (през 2019 година Русия, правоприемница на СССР, беше често в обтегнати отношения с ЕС).

В нашата история откриваме годината 1366, когато граф Амедей Савойски, известен като Зеленият Граф, отклонява ръководения от него кръстоносен поход от Божи гроб към България. Графът бил роднина с византийската императрица, която го склонила към тази промяна. Графът превзел някои крепости по черноморското ни крайбрежие и ги дал на Византия. През 1396=1366+30 година България пада под османско владичество. Аналогията е в загубата на суверенитет, а контрастът – между частичната и пълната загуба.

Също така в историята на България ще споменем годината 1895, свързана с изпращането на няколко въоръжени чети в Македония, намирала се тогава в пределите на Османската империя. През 1925=1895+30 година България става обект на агресия от страна на Гърция по време на така наречения Петрички инцидент. И в двата случая събитията касаят Македония (във втория от тях –  Пиринска Македония), контрастът е между това да организираш и да понасяш въоръжено нахлуване в съседна страна. Същата двойка години е свързана с успешното убийство през 1895 година на един тогава вече бившия министър-председател Стефан Стамболов и с двата неуспешни атентата срещу действащия цар Борис III през април 1925 година – в прохода Арабаконак и в църквата Св. Неделя.

През 1924 година една малка част от територията на Украйна е предадена на Русия. Върху друга нейна част е създадена Молдавската Автономна Република, която е присъединена (не цялата) към Молдавската Съветска Социалитическа Република след Втората световна война и която в наше време съответства на Приднестровието. През 1954=1924+30 година Украйна е претърпяла не намаляване, а увеличаване на територията, когато Никита Хрушчов решава да даде Крим от Русия на нея.

Възможно е през 2021=1991+30 година в отношенията между тези две страни да се усилят противоречията, останали неразрешени след разпадането на Съветския Съюз през 1991 година. А през 2023 година ще се навършат 4х60 години от присъединяването на Кримското Ханство към Русия през 1783 година. То е включвало не само полуостров Крим, но и сегашното черноморско крайбрежие на Украйна.

В цитираната по-долу литература са споменати и други двойки исторически събития, имащи отношение към китайския хороскоп.

Цитирана литература:

[1]. Vladimir Petrov Kostov, Les règles de l’histoire, ISBN 978-2-7563-1204-0.

[2]. Vladimir Petrov Kostov, L’histoire et ses règles, ISBN 978-2-7563-1841-7.

[3]. Vladimir Petrov Kostov, Promenade astro-historique, ISBN-10 3838178033, ISBN-13 3838178035.

[4]. Vladimir Petrov Kostov, Histoire et influences planétaires, ISBN 978-3-8416-2240-2.

[5]. Vladimir Petrov Kostov, The Rules of History, ISBN 978-3-659-30512-2.

[6]. Vladimir Petrov Kostov, History and Its Rules, ISBN 978-3-659-54821-5.

[7]. Vladimir Petrov Kostov, Astro-Historical Promenade, ISBN 978-3-659-44222-3.

[8]. Vladimir Petrov Kostov, History and Planetary Influences, ISBN 978-3-8484-0635-7.

[9]. Владимир Петров Костов, Правила истории, ISBN 978-3-659-38505-6.

[10]. Владимир Петров Костов, История и её правила, ISBN 978-3-659-55681-4.

[11]. Владимир Петров Костов, Астро-историческая прогулка, ISBN 978-3-659-49399-7.

[12]. Владимир Петров Костов, История и планетные влияния, ISBN 978-3-659-20643-6.