6 may 2007, 10:42

Паметта и забравата

  Ensayos
18.2K 0 0
1 мин за четене
       Всеки народ има своята история, своето минало и настояще, което се е градило с черти и резки, с години и векове. Всяка личност принадлежи към определен народ.
  Историята - това е всичко, което един народ има, най-ценното, най-съкровеното. Миналото на един народ определя неговото бъдеще, дали ще бъде славно или пагубно, ние пишем сега историята. Нека накараме дедите ни да се гордеят с нас, че продължаваме тяхното дело. Нека бъдем едни достойни техни наследници. Не напразно са отнети стотици, хиляди животи, не напразно са страдали, мизерствали нашите прадеди. Тези имена, личности, оставили значителен принос в историята ни, трябва да бъдат удостоени с вечна памет и преклонение. Те са необходимият пример, който трябва да служи за подражание, като модел за поведение. Те ни завещаха най-важното - любовта към отечеството, ние само трябва да я съхраним и предадем на тези след нас.
  Не бива да допускаме грубия материализъм на управляващите да хвърли народа ни в едно ново социално робство. Не за такава България мечтаха и загинаха толкова борци за свобода, толкова млади  животи отлетяха, толкова майки сълзи си изплакаха. Не заслужават да потънат в забрава техните имена и техните дела. Нямаме право да ги разочароваме. След толкова векове на мъки и страдания не трябва да губим вяра и надежда в доброто бъдеще.
  България земя благословена, която цъфти и сияе, пълна  с нежност и доброта, така живее в сърцата ни. Именно тя ни научи да бъдем единни, да плачем над всяко човешко нещастие. За да заслужим любовта на нашето отечество, трябва непрекъснато да се научим да даваме най-хубавото от себе си, за да оставим по пътя си следа.
  Нашите предци са ни оставили огромно богатство, наречено България- малка като една човешка длан, но красива, велика и най-важното - ТЯ Е НАША!  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стилияна Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...