Паметта и забравата

       Всеки народ има своята история, своето минало и настояще, което се е градило с черти и резки, с години и векове. Всяка личност принадлежи към определен народ.
  Историята - това е всичко, което един народ има, най-ценното, най-съкровеното. Миналото на един народ определя неговото бъдеще, дали ще бъде славно или пагубно, ние пишем сега историята. Нека накараме дедите ни да се гордеят с нас, че продължаваме тяхното дело. Нека бъдем едни достойни техни наследници. Не напразно са отнети стотици, хиляди животи, не напразно са страдали, мизерствали нашите прадеди. Тези имена, личности, оставили значителен принос в историята ни, трябва да бъдат удостоени с вечна памет и преклонение. Те са необходимият пример, който трябва да служи за подражание, като модел за поведение. Те ни завещаха най-важното - любовта към отечеството, ние само трябва да я съхраним и предадем на тези след нас.
  Не бива да допускаме грубия материализъм на управляващите да хвърли народа ни в едно ново социално робство. Не за такава България мечтаха и загинаха толкова борци за свобода, толкова млади  животи отлетяха, толкова майки сълзи си изплакаха. Не заслужават да потънат в забрава техните имена и техните дела. Нямаме право да ги разочароваме. След толкова векове на мъки и страдания не трябва да губим вяра и надежда в доброто бъдеще.
  България земя благословена, която цъфти и сияе, пълна  с нежност и доброта, така живее в сърцата ни. Именно тя ни научи да бъдем единни, да плачем над всяко човешко нещастие. За да заслужим любовта на нашето отечество, трябва непрекъснато да се научим да даваме най-хубавото от себе си, за да оставим по пътя си следа.
  Нашите предци са ни оставили огромно богатство, наречено България- малка като една човешка длан, но красива, велика и най-важното - ТЯ Е НАША!