Паразитните думи, разбираш ли?!

Едно любовно обяснение на фона на залеза, който си отива уморен, с тихи стъпки и води след себе си поезията на пълнолунната нощ. Пълнолунна нощ, с дъх на люляк и женска близост... Мъж и жена - прегърнати. Треперещ, като крехък цветен лист, гласът на мъжа шепне в нощта: "Любов моя, необяснима, по-красива от залеза и от пълнолунието на тази нежна нощ, искам да ти призная, че...

"Кратка пауза. Мъжът си поема дълбоко дъх, преди сюблимния момент на своето любовно обяснение. Жената, с красиво затворени очи, стаила нежен дъх, очаква да чуе обяснението. И то не закъснява...

Сред космическата тишина на романтичното пълнолуние, мъжът се доближава до ухото на своята любима и прошепва: "Обичам те, раииши?!"...

Моля?!

"Раииши?!" отеква като изстрел в нощта - дълбок и могъщ. Като оръдеен изстрел от американски самолетоносач в Персийския залив...

Романтиката се пропуква, от горе до долу, под напора на тази сила и се срива с трясък, до основи...

И как?! Поезия, поезия и накрая - "Раииши?!"...

Тоя застреля поезията!

Но в тази хипотетична ситуация, мъжът просто има един малък-голям проблем - паразитния израз "Раииши?!" Който някога е бил "Разбираш ли?!", но от прекалено честа употреба, вече е сдъвкан до комична неузнаваемост.

Тази ситуация, обаче, колкото е хипотетична, толкова има и реалния потенциал, наистина да се реализира в практиката. И това е възможно, защото "Разбираш ли?!", или за по-кратко и жаргонно -"Раииши?!", е един от най-масовите и упорито досадни, почти неизлечими, паразитни изрази в българската разговорна лексика.

Който не пощадява и най-светли умове, като един мой доцент в Университета. Същият говореше с патос за величието на идеите на Френската революция, без да пропуска да прави обратна връзка със своите студенти, задавайки на всяка втора дума въпроса: "Разбираш ли?!"

Разбирам!

Но това не е единственият, лексикален паразит, който затормозява българската реч...

Има, значи, някои хора, значи, които на всяка втора дума, значи, казват "значи" и то става страшно, значи! Така се объркват, че и те не знаят, какво точно значи. А то е паразит, значи.

Разбираш ли?!

Но, нали, има винаги и още по-голям, нали, паразит, нали?! И сигурно се досещате, че това е въпросителната дума "нали?!"

Тя е по-голям паразит и от колорадския бръмбар. И съм сигурен, че дори някой ден българският език да изчезне, претопен в един универсален европейски или световен език, "нали" ще оцелее. Като археологическа находка, която свидетелства за една, отдавна изчезнала лексикална, цивилизация...

Нали?!

Просто това е така, защото, просто, е много просто... Ей, вече се, просто, напълних с паразити и накрая, просто ще изпростея...

Но преди това, в заключение, бих написал, че паразитните думи са като плевелите - издръжливи и адаптивни.

Ти ги изкореняваш, те пак растат... Но нека да растат. Защото, може би, те са най-упоритата съпротива срещу чуждоезиковата инвазия. Те са онзи плевел, който няма да бъде изкоренен и ще остане да расте и след стотици години, съхранявайки жив корена на българския език и на българщината.

Просто, значи, нали, разбираш ли какво исках да ви кажа?!...