Едно любовно обяснение на фона на залеза, който си отива уморен, с тихи стъпки и води след себе си поезията на пълнолунната нощ. Пълнолунна нощ, с дъх на люляк и женска близост... Мъж и жена - прегърнати. Треперещ, като крехък цветен лист, гласът на мъжа шепне в нощта: "Любов моя, необяснима, по-красива от залеза и от пълнолунието на тази нежна нощ, искам да ти призная, че...
"Кратка пауза. Мъжът си поема дълбоко дъх, преди сюблимния момент на своето любовно обяснение. Жената, с красиво затворени очи, стаила нежен дъх, очаква да чуе обяснението. И то не закъснява...
Сред космическата тишина на романтичното пълнолуние, мъжът се доближава до ухото на своята любима и прошепва: "Обичам те, раииши?!"...
Моля?!
"Раииши?!" отеква като изстрел в нощта - дълбок и могъщ. Като оръдеен изстрел от американски самолетоносач в Персийския залив...
Романтиката се пропуква, от горе до долу, под напора на тази сила и се срива с трясък, до основи...
И как?! Поезия, поезия и накрая - "Раииши?!"...
Тоя заст ...